Партиите, подали отчетите си за 2021 г., декларират набрани общо 38 391 735 лв., показват сметките на Института за развитие на публичната среда, базирани на отчетите на партиите, подадени в Сметната палата.

Държавната субсидия се запазва като основен източник на приходи - 47% (или 18 058 424 млн. лв.) от всички постъпления в партийните каси идват именно от нея. Тук следва да отбележим, че през 2021 г. общо 13 политически субекта (някои от които коалиции от партии) са получавали субсидия. Но точно проследяване на държавната помощ не може да се направи през информацията във финансовите отчети, тъй като те не съдържат специфична графа за нейното отчитане, отбелязват от Института и добавят, че заради това следят и данните, публикувани от Министерство на правосъдието в тази насока.

Почти една трета от партийните бюджети през 2021 г. е формирана от дарения - 28 % от всички приходи или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък носи 13 % от партийните попълнения - или 4 925 090 лв. Значителният дял на даренията се дължи в голяма степен на проведените през 2021 г. три избора за народни представители, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в кампании активно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни приходи, коментират от Института за развитие на публичната среда.

Основната част от показаните приходи е формирана от партиите и коалициите, които са били част от парламента през 2021 г. Настоящите 7 парламентарно представени субекта например са отчели постъпления от 28 038 000 лв. или 73 % от общите партийни приходи за миналата година.

Разпределението на приходите на седемте партии и коалиции в настоящия парламент

Субсидията има най-съществена роля - тя представлява 56% от приходите на парламентарно представените партии или 15 694 000 лв. Даренията възлизат на 6 829 000 лв. (24%), като тук отново трябва да се посочи ролята на четирите предизборни кампании през 2021 г.

Същевременно от декларираните данни става ясно, че извънпарламентарните партии са отчели общо 10 353 735 лв. приходи. Източниците основно са били дарения - 3 782 845 лв. (37%), членски внос - 2 587 090 лв. (25%) и субсидия - 2 364 424 лв. (23%). Високият дял на субсидията се дължи на факта, че през 2021 г. работеха 4 парламента. Така част от партиите, които са извън настоящия 47-мото НС, са получавали държавна помощ при участието си в предишни народни събрания.

Разпределение на приходите на извънпарламентарните партии

Въпреки проведените четири предизборни кампании през 2021 г., от подадените за изминалата година финансови отчети, става ясно, че 54 партии (от всички 124) или 44% от регистрираните политически субекти на българската сцена, не са декларирали никакви приходи. Това практически показва, че те не са развивали никаква дейност. Вероятно ще покажат някаква активност около задаващите се догодина местни избори.

Данните от годишните финансови отчети на партиите показват от една страна значителната роля на държавната субсидия за формирането на техните приходи. От друга, очевидно в изборни години формациите у нас успяват да мобилизират значителни по размер дарения. Остава открит въпросът защо толкова много партии нямат дейност като не успяват да съберат дори членския си внос.