Президентът Румен Радев даде заявка в речта си днес пред Народното събрание, че ще се опита наистина да бъде балансьор, т.е. да насърчава институциите да се възпират взаимно във властта си. Това заяви в интервю пред Dir.bg Антоний Тодоров, професор, доктор на политическите науки, преподавател в Нов български университет. Той бе категоричен, че не подозира Радев, че се опитва да се превърне в диктатор. Относно Македония, според Тодоров, държавният глава е казал, че има въпроси, които не бива да остават нерешени. Политологът коментира и поисканите конституционни промени, както и дали правителството ще изкара мандата си. 

- Г-н Тодоров, какво точно ви впечатли в речта на президента Румен Радев пред Народното събрание при полагането на клетвата за втория мандат? 

- Аз мисля, че той представи една доста амбициозна програма и то пред страната и обществото и правителството, но не толкова правителствена програма, колкото програма на институциите и обществото. Говореше за това как си представя променена България. Разбира се това, което някои бяха много учудени, е, че още в началото на речта си той все пак спомена защо се стигна до всичко това и кой е виновен, без да посочва някого персонално или дори да споменава името на ГЕРБ. Но депутатите на ГЕРБ напуснаха, което беше знак, че в самата партия ГЕРБ не се е провел нужният разговор за това защо се стигна дотам и защо всички изолират тази партия. Това е, което на пръв поглед ми направи впечатление в тази церемония. 

- Даде ли държавният глава заявка за това, че този мандат ще бъде по-различен от първия, или отново приповтори това, че ще бъде критичен и към този кабинет? 

- Определено той показа, че няма намерение да бъде ментор на това правителство. В случая това правителство има ангажименти, отговорности, то е редовно такова и то трябва да влезе в конституционната си роля. И по същия начин президентът каза, че той самият ще влезе в конституционната си роля на власт, в която ще бъде балансьор, на власт, когато се наложи ще бъде критична към правителството. Знаете, че конституционната уредба на България не просто разделя властите, това е разбира се едно понятие, което ние често използваме, но всъщност идеята е, че това е уравновесяване на властите - "Власт, властта възпира" по израза на Монтескьо. С други думи не позволява на някоя власт да стане всесилна и всевластна. Както между другото беше се случило през тези години на управлението на ГЕРБ имаше един център на властта и това беше не просто правителството, а премиера. Президентът даде заявка, че няма да допусне такова нещо и че ще се опитва наистина да балансира, т.е. да насърчава институциите да се възпират взаимно във властта си. 

- Ще смени ли все пак Радев тона, спрямо Петков и правителството му? 

- Не очаквам да има такъв конфликт към настоящето правителство и настоящия премиер, както с предходното правителство. Също така очаквам, че президентът няма да бъде така остро критичен към ГЕРБ и председателя му Бойко Борисов, защото ГЕРБ вече е в опозиция, има някаква промяна и тя е съществена. Разбира се, истинската промяна, ако говорим дали тя ще продължи, ще я видим на местните избори през 2023 година, но дотогава има време. През това време, предполагам, че президентът няма да поддържа същия тон, защото няма да има основание за това. Може би ще търси по-скоро решения, свързани с това, което загатна като конституционни промени. 

- Вие сам нарекохте програмата му на институциите и обществото, но това негова работа ли е, ние не сме президентска република? Освен това отвори отново дума за конституционните реформи, макар и не само в частта правосъдие, а в по-широк план, как бихте коментирали? 

- Това, че не сме президентска република, е очевидно, но като кажем президентска република или режим, трябва да имаме предвид, че в теорията това е политическият режим в страни като САЩ и почти всички републики от Латинска Америка, където президентът пряко се избира и няма министър-председател, където президентът всъщност е шеф на правителството. Но като кажем президентска република, обикновено имаме предвид такива като Русия или други страни, където президентът е съсредоточил твърде много власт и има опасност той да се превърне във фактически диктатор. Не, не подозирам Радев, че се опитва да бъде диктатор. Той наистина даде една амбициозна програма, но това е програма, включително говорейки за конституционни промени, но той спомена, че в центъра им трябва да бъде поставен човекът. Изобщо да бъде направена така, че да се насърчава по-голямо гражданско участие. Това бяха думите му. Не само, каза той, съдебна реформа, която очевидно е най-належащата, за да върне доверието на гражданите в институциите, но също конституционна реформа, която насърчава гражданското участие. И аз силно се надявам една такава конституционна реформа да се случи и да се намери достатъчно конституционно мнозинство в парламента, включително с партиите на опозицията. 

- Как тълкувате програмата му в частта с външната политика? На КСНС като че ли президентът Радев дръпна юздите на премиера Кирил Петков, днес също говори за това....

- Тук трябва да се прояви малко лидерство и по отношение на българското общество. В българското общество съм сигурен, че има мнозинство, което си мисли, че е много по-добре за България Северна Македония да стане член на ЕС, т.е. да нямаме освен административна други граници със Северна Македония. От друга страна пак едно мнозинство от българите смятат, че от македонска страна не се признава, че сме имали обща история и общ език и култура, което е въпрос, който някак си може много по-трудно да се договори, но може да се стигне до някакви договорености. Въпросът е, че според мен, това българско вето на разширяването на ЕС ще ни създава само затруднения в ЕС, защото самите европейски партньори не ни разбират много. И това неразбирателство може да започне да се обръща срещу нас самите. Добре е да намерим една по-работеща политика по отношение на Северна Македония. Не мисля, че президентът се противопоставя на правителството, тук просто обръща внимание на това, че има въпроси, които не бива да остават нерешени. 

- Дадена бе заявка и че президентската двойка е стабилна...

- Това е изключително важно, защото по време на първия мандат имаше опити да се противопоставят, което би било катастрофа. 

- Мислите ли, че правителството на Кирил Петков ще изкара мандата си? 

- Има много подводни камъни и очевидни противоречия в партиите в правителството. Но също така има и едно обстоятелство, което ще ги кара да бъдат много въздържани - сигурност поне до следващите местни избори. Защото коалицията е много крехка. И тя е невъзможна от някой от четиримата участници. Затова всички някак си ще се сдържат спрямо друг, ще се опитват да работят заедно, за да не предизвикат предсрочни избори пак, които вече ще бъдат изключително трудни за прогнозиране. Аз по-скоро съм оптимист, но така да се каже един рационален оптимист. Имам надежди, но не са прекомерни.