"Алфа Рисърч": В клопката на оптимизма - българинът е рекордно удовлетворен

Това контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие

17:29 | 17 декември 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 59 4056 Снимка: Shutterstock

В края на 2018 г. личната равносметка за отминаващата година, както и очакванията за следващата се запазват на рекордно високи нива - спрямо декември 2017 г. с почти 10 на сто нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на сто. Това показват данни от представително за пълнолетното население на страната изследване на "Алфа рисърч", направено в периода 8 -14 декември сред 1030 пълнолетни граждани.

Социолозите, озаглавили своя анализ "В клопката на оптимизма", коментират, че за последните 20 години само в 1998-а е имало подобно усещане за удовлетвореност.

Отрицателните оценки нарастват с 2 на сто спрямо миналата година, но остават вторите най-ниски за целия този период. Най-голям дял от хората (46 на сто) отново заемат неутрална позиция - "годината беше същата като предишната", но за първи път позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните (35:19). Това е най-благоприятното съотношение за периода 1998- 2018.

Впечатление прави продължаващият вече пета година ръст в позитивния поглед към близкото бъдеще. 57 процента очакват 2019-та да бъде по-добра от 2018-та срещу едва 12 на сто, които предвиждат по-лоша година. Впечатлява и широко разтворената ножица между оптимисти и песимисти (5:1), което, дори и да се окаже кратковременен, е необичаен за България феномен.

Този ярко изразен индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната - в съотношение 37:14 на сто българите смятат, че икономическото състояние на страната не се подобрява, а се влошава, коментират социолозите. Те отбелязват, че и тук негативните оценки бележат спад (с 12 на сто спрямо миналата година), но позитивните не вървят нагоре.

Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът преобладава над песимизма, (40 на сто към 22 процента), но е далеч от свръхсилните лични очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.

Противоречието между индивидуалните равносметки и негативните нагласи към управленските политики може да се дължи отчасти на конкретния социален контекст и конюнктура, но анализът показва, че зад него стоят и доста по-съществени трансформации в българското общество през последните години, констатират социолозите. Те посочват, че в ситуация на растящо недоверие към институциите, политиката, партиите и политическия елит и при отсъствието на ентусиазиращ социален проект, все по-голяма част от сънародниците ни изграждат своя свят около най-близкия си социален кръг - семейството, приятелите, колегите, работата, съмишлениците по интереси. Така емоционалните връзки, семейството, приятелите започват във все по-голяма степен да определят равносметката за индивидуалния жизнен път, а отношението към властта и политиката - за социалните хоризонти.

В отговор на въпроса "Каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате удовлетворен?" българите определят по следния начин най-важния си социален капитал: семейството, близките, приятелите - 81 на сто усещат тяхната подкрепа; натрупания социален опит и авторитет - 59 на сто се чувстват полезни, защото хората ги търсят за съвет; личните постижения - 58 процента са удовлетворени от неща, които са постигнали през изминалата година.

Всеки втори твърди, че му е интересно онова, което работи или учи, всеки трети - че е получил признание за професионална или извънпрофесионална дейност, а всеки четвърти - че има хоби, участва в клуб по интереси и пр.

Като се допълни и това, че въпреки икономическите трудности, които съпътстват голяма част от българските семейства, двама от всеки трима заявяват, че се стремят към по-малко ангажименти, за да отделят повече време за себе си и за семействата си, можем да кажем, че през последните години светът на българина все повече се съсредоточава в един "интимен кръг", констатират от "Алфа рисърч" и отбелязват, че това "затваряне" обяснява както успеха, така и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към традиционни идентичности и ценности. Страховете да не бъде разрушен по някакъв начин светът на семейството и децата разбуди опасенията от "Истанбулската конвенция" (така, както тя беше поднесена на българското общество). Същевременно, именно отказът на хората да се ангажират с "големите разкази и интерпретации" обуслови неуспеха на партиите, които се опитаха да превърнат темата в кауза и на тази база да разширят обществената си подкрепа, смятат социолозите.

Ако в равносметката за отминаващата година българите са единодушни, че индивидуалните постижения и семейните отношения са най-честите поводи за оптимизъм, то в оценката си за събитията с най-голямо влияние върху следващата година, те са далеч по-разколебани.

37 процента посочват протестите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за следващата година, а 32 на сто отдават приоритет на местните избори. 23 на сто отбелязват увеличението на бюджетните заплати, 12 процента - акциите на прокуратурата срещу бизнесмени и политици, 11,8 на сто - конфликтите в Обединените патриоти.

Едва всеки четвърти откроява на преден план Брекзит, 16 процента - европейските избори, 15,6 на сто - оттеглянето на А.Меркел от политиката, 14 на сто - задържането на украински кораби от Русия в Керченския пролив, 9 процента - търговската война между САЩ и Китай.

Така, въпреки недоверието към институциите, политиците и политиката, за мнозинството от българите вътрешнополитическите събития се оказват натоварени с най-голям заряд и очакване за промени.

Точно този процес обаче крие и най-големите неизвестни за 2019-та, предупреждават социолозите. Историческият опит сочи, че като правило социалните протести избухват там, където след икономически благоприятен период хората започват да губят доходи, статус, перспектива. Именно защото нито една голяма социална група не се усещаше непосредствено заплашена от цялостното развитие на страната, дисперсните протести от края на 2018-та не успяха да се разраснат и масовизират. Ако обаче съществуващите в момента свръхочаквания не бъдат оправдани, това може рязко да повиши усещането за изхабяване на властта и да се превърне в богат източник на енергия за реабилитация на реални граждански протести и потенциално нови политически избори, коментират още от социолигическата агенция.

ИЗБРАНО