Причината за това е все по-голямата тревога, породена от миграцията и глобализацията.

Президентът Франк-Валтер Щайнмайер използва тази звучна дума 18 пъти при отбелязването на 27-ата годишнина от германското обединение във вторник. Той каза, че страната се нуждае от откровен диалог за имиграцията, след като прие над милион мигранти от 2015 г.

Джем Йоздемир, ръководител на природозащитната партия "Съюз 90/Зелени", аплодира Щайнмайер, защото е отнел думата от крайнодясната "Алтернатива за Германия", която наблегна на националистическите и антиимигрантските теми и взе около 13 процента от гласовете на парламентарните избори на 24 септември.

След края на Втората световна война в Германия идват мигранти от Италия, Турция, Гърция и Източна Европа, но Германия не е склонна да възприема себе си като страна на имигранти.

Това сега се променя на фона на призиви за закон за имиграцията, в който да се направи разлика между политически бежанци и икономически мигранти. Успоредно с това тече нов процес на самоанализ, в който хората се питат какво значи да бъдеш германец, възражда се търсенето на традиционната алпийска носия дирндъл, часовници с кукувички, местни храни и романи мистерии, в които действието се развива на места като северния остров Зюлт.

Раид Салех е политик от Берлин, чиито родители палестинци са се преместили от окупирания от Израел Западен бряг в Германия, когато е бил на пет. Казва, че си е спомнил за собствената си борба дали се чувства германец, когато се е изправил да изнесе реч в гимназия в берлинския окръг Вединг, където 90 процента от учениците са от имигрантски семейства.

"Видях наистина талантливи, будни хора. Искам те и всички деца в Германия да чувстват, че са част от тази страна", каза Салех. "Аз самият дълго време нямах това чувство". В книгата си "Аз, германецът: новата водеща култура", публикувана по-рано тази година, Салех призовава за по-приобщаваща "обща визия" за Германия и нейните 82 милиона души.

Неговата книга е една от десетките публикувани през последната година, изследващи германското самосъзнание и понятието родина.

Кристиан Шюле, чиято книга "Родината: фантомна болка", излязла през пролетта, казва, че причината за това крайнодесните партии да са модерни и да се радват на подкрепа е загубата на чувството за национална принадлежност при нарастването на имиграцията. Това важи с особена сила за тези, чиито градове са западнали и местните традиции са замрели.

Настоящият дебат е много закъснял, казва той и отбелязва, че изборите са разкрили дълбоки пукнатини в обществото, причинени от липсата на интеграция на много хора от бившата комунистическа източна част на страната, както и други, като тези с руски и турски корени.

"Това категорично е тема, която вълнува хората", каза Бианка Крьомер, говорителка на берлинската книжарница "Дусман", която има цяла секция по въпроса.

"Хаймат" е на мода", се съгласява Юрген Крон, административен директор на базираното в Дюселдорф издателство "Дросте", чийто фокус върху регионални заглавия носи високи продажби въпреки спада като цяло в книгоиздаването.

Националната гордост стана приемлива за пръв път от нацистката епоха през лятото на 2006 г., когато германците се радваха на победите в мачове от Световното първенство по футбол, развявайки знамена, дълго време свързани единствено с крайната десница.

През последните години движението "Купи местното" привлича все по-голям интерес към всякакви регионални книги, каза Крон. На Панаира на книгата във Франкфурт следващата седмица ще има над 10 събития, свързани с темата "родина".

Доротеа Зух, 33-годишна учителка по музика в Хамбург, чиито родители идват от Южна Корея, две години преди да се роди, се тревожи, че дебатът за германското самосъзнание идва твърде късно и че други партии в крайна сметка ще присвоят дневния ред на "Алтернатива за Германия".

Зух сериозно планира да емигрира, тъй като е огорчена от няколко неща, които са й се случили в последно време, например чула как неин съсед крещи: "Чужденците вън".

"Германия е моят дом. Не искам да напускам, но започвам да се чувствам като чужденка в собствената си страна. Не искам да чакам твърде дълго и после да се окажа пред затворена врата", каза тя.

* Оригиналното заглавие на текста е: "Глобализацията и страховете от мигрантите възраждат интереса на германците към концепцията за "родината" (Heimat)"

Превод за БТА на Любомир Мартинов