48-ото Народното събрание приключи последното парламентарно заседание за 2022 г. Депутатите излязоха във ваканция, след като предколедният им извънреден труд се увенча с приемането на удължения бюджет на второ четене. След бурни спорове депутатите не позволиха на служебния кабинет да продължи и през януари да изплаща компенсацията от 25 ст. за гориво на потребителите.

Последното гласуване в пленарна зала за отминаващата година за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесени от Надежда Йорданова ("Демократична България") и група народни представители. Предложението бе прието на първо четене със 122 гласа "за", 34 -против, а 2-ма въздържали се.

Законопроектът цели улесняване на достъпа до пазара на труда в страната на висококвалифицирани специалисти - граждани на страни извън ЕС, в условията на динамични миграционни процеси, демографски предизвикателства и променен пазар на труда.

С промените се предлага по-привлекателна, гъвкава и ефективна система за привличане и устройване на висококвалифицирани кадри от трети държави, не само с висше образование, както и улеснена краткосрочна и дългосрочна мобилност, командироване и работа от разстояние на чуждестранни специалисти с разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз", създаване на регистър на признатите работодатели.

Парламентът не прие поисканото от ПГ на "Възраждане" удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на законопроекта.

Ние от "Възраждане" разбираме, че проблемът с недостига на работна ръка в много сфери е важен, особено във високотехнологичните, в информационните технологии, където секторът е изключително динамичен, но не смятаме, че решенията се крият точно в този законопроект, заяви Ивайло Папов ("Възраждане").

Бавно и постепенно се дава възможност чрез този закон и последващи промени и корекции да бъде отворена портата и да нахлуе вълната от работна ръка, която ще залее България, посочи колегата му Георги Георгиев.

Наслушахме се на смешки, че ще има наводнение от хора, че са лобистки проекти, посочи Даниел Лорер ("Продължаваме Промяната") и каза да попитат българските работодатели какво им липсва, за да расте техният бизнес. Едно нещо им липсва и това са хората, коментира Лорер.

Аз лично не препоръчвам в навечерието на Коледа да приемем този законопроект, най-малкото защото нямаме становища от специализирани служби и не сме взели предвид негативния опит, който имаме, заяви Йордан Цонев (ДПС), който изрази опасения дали няма да бъде застрашена националната сигурност. Той каза, че не подозира никой от вносителите в лоши намерения. По думите му ледът тук е много тънък, особено когато става въпрос за специалисти и т.н. Според Цонев, така наречената "Синя карта на ЕС" би могла да се превърне в "златна трудова книжка", правейки асоциация със "златните паспорти".  Законопроектът бе приет със 122 гласа "за", 34 бяха против, а 2-ма се въздържаха.

Минути пред 19 часа председателстващият парламента Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) обяви, след последното гласуване по законопроекта, заседанието, седмичната програма и сесията за приключила и пожела на всички светли празници. Миналата седмица депутатите решиха да съкратят ваканцията си по коледните и новогодишните празници от 24 декември 2022 г. до 2 януари 2023 г. включително. Според парламентарния правилник Народното събрание (НС) е във ваканция от 22 декември до 10 януари включително.

Парламентарна равносметка

В отиващата си година е време и за равносметка за свършеното от народните представители. От началото на мандата си 48-ото Народно събрание е приело 22 закона, 58 решения и декларация относно присъединяването на България към Шенгенското пространство, сочи справка, подготвена от дирекция "Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове" на Народното събрание и парламентарния пресцентър.

Парламентът е провел 33 пленарни заседания, шест от които са извънредни, от 19 октомври до 22 декември.

В 48-ото Народно събрание са постъпили общо 158 законопроекта, 103 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 84 проекторешения, от които 71 от народни представители, както и два проекта за обръщения и декларации.

В рамките на парламентарния контрол в 48-ото Народно събрание до 22 декември 2022 г. са зададени 903 въпроса и са отправени 47 питания. Парламентарен контрол е провеждан в четири заседания за петъчния парламентарен контрол и в четири извънредни пленарни заседания. Блицконтрол е провеждан в две заседания и са зададени 22 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи.

От зададените въпроси с писмен отговор са 656, а 247 - с устен. При питанията 18 са били с писмен отговор, а 29 - с устен. Отговорено е на 672 въпроса и 32 питания, а 23 въпроса и три питания са оттеглени.

Най-много въпроси и питания през първата сесия от мандата на 48-ото Народно събрание са били внесени от народни представители от парламентарната група (ПГ) "Демократична България" - 233 въпроса и 13 питания. От ПГ "Продължаваме Промяната" са отправили 228 въпроса и 12 питания, от ПГ на ГЕРБ-СДС - 171 въпроса и шест питания, от ПГ "БСП за България" - 108 въпроса и шест питания, от ПГ "Възраждане" - 103 въпроса и осем питания, от ПГ "Български възход" - 50 въпроса и от ПГ на ДПС - 22 въпроса и две питания.

48-ото Народно събрание беше свикано на 19 октомври след проведените на 2 октомври предсрочни парламентарни избори. В него има 183-ма мъже и 57 жени. Най-възрастният народен представител е Вежди Рашидов. Рамадан Аталай, Йордан Цонев и Джевдет Чакъров от ДПС са рекордьори по участия в парламенти. За Рамадан Аталай 48-ият парламент е 11-ият поред, в който е избран за народен представител. За първи път той става депутат в 38-ото Народно събрание и оттогава без прекъсване е в парламента. Йордан Цонев и Джевдет Чакъров имат зад гърба си девет парламента, а 48-ото Народно събрание ще е десетото, в което участват.

Първото заседание на 48-ото Народно събрание продължи три дни, докато депутатите успяха да за изберат за председател Вежди Рашидов от ГЕРБ-СДС.