Това разказа синът му проф. Лъчезар Филипов пред bTV. В момента той е зам.- директор на Института за космически изследвания към БАН и представи мемоарите на баща си, които излизат посмъртно, озаглавени "Незавършено интервю".

Първото убийство е "голямото унижение, което Гриша Филипов преживял на 16 ноември 1989 г., когато е изваден от Политбюро и след това тотално охулен, без да му се даде право за защита."

Второто "убийство" е вкарването му в затвора на 14 юли 1992 г.
"Изчакаха да мине 13 юли. На 14 се обади в 7 часа вечерта на майка ми, че го задържат. Когато излезе от затвора, каза, че това унижение, което са му причинили, е по-страшно от това, което фашистите са му направили", разказа синът му.

Според сина, Гриша Филипов е бил убеден комунист. Човек, който вярвал в идеите на Комунистическата партия, но не и тези идеи, които са били реализирани в България.
"От книгата ще разберете, че през целия си живот той не е споделял модела, по който се е движела България. От самото начало той казва: "България беше готова за народна демокрация, тя беше прегърнала идеята на социализма, но не този военен социализъм, който ни наложи Съветският съюз". Целия си съзнателен живот той се стремял да промени нещата", разказа още Лъчезар Филипов.

В края на книгата Гриша Филипов дава една обяснителна записка защо е отстранен преждевременно от поста мин.-председател. Говори за "голямата намеса на Тодор Живков, за неговата самовлюбеност, нарцисизма му. Той считал, че всичко, което трябва да минава през държавата, трябва да минава през него. Според сина в много случаи баща му се е съгласявал с Живков да плагиатства неговите идеи в икономиката, защото това бил единственият начин те да бъдат чути и приети.

Въпреки несъгласието си с партийните методи, Гриша Филипов остава в ръководството на Комунистическата партия, но твърди, че никога не е искал, нито се е стремял към ръководни постове.

Преди да умре, Гриша Филипов написва собствения си некролог, оставяйки свободно място само за датата на смъртта. Некрологът му сега е публикуван на задната корица на мемоарите му. Гриша Филипов оставя своето "незавършено интервю" с желанието "историята да го уточни и завърши."