България, припомня авторът, се присъедини към ЕС през 2007 г. Според него обаче страната не може да се освободи от влиянието на бившия комунистически Голям брат Русия. Нейният начин на живот, на търговия напомнят Русия, което изнервя дипломатите от стара Европа на пост там.

Всички се оплакват - от престъпността, от липсата на правосъдие. Според автора западноевропейците са особено строги към българите и си позволяват критики, каквито не биха се осмелили да отправят към унгарците или румънците, например.

По нататък в статията следва описание на някои от нравите след т.нар. дворцова революция през 1989 г. сменила бившите комунистически управници в България с днешните социалисти, поделили си богатствата на страната: показен лукс в страна, където половината от населението живее под прага на бедността, красиви жени, представители на престъпните среди, бодигардове и бронирани лимузини.
"България е малко като Сицилия в Европа през миналия век", отбелязва Франсоа Отер.

В София той установява културна особеност, каквато няма в останалите страни от Централна и Източна Европа, където мразят Русия, макар да са принудени да общуват с нея заради енергийните доставки. Изявление като това на българския президент Георги Първанов на откриването на Годината на България в Русия, че “времето не може да заличи добрите спомени за руските войници, които са се борили за свободата на България”, са немислими в останалата част на централна Европа, пише авторът, като добавя, че много дипломати все още смятат България за сателит на Русия.

Следват описания за срещи с български интелектуалци и студенти и тяхното признание, че българите "винаги са били под робство и че са народ, който лесно се подчинява".

Накрая авторът задава законните въпроси:
"Защо ЕС се колебае и не подкрепя твърдо реформаторите на системата като наложи строги условия за отпускането на помощите? Той дава парите, той трябва да показва посоката. А не Москва, която иска да пласира стоките си, да активира своите мрежи.
Защо ЕС прие в редиците си България и Румъния, без да постави условия преди присъединяването?
Този сляп процес ще се повтори ли с Балканските страни, които чакат пред вратата на Европа?
 
Прекалено дипломатичните шикалкавения на представителите на ЕС ще струват скъпо. Те наказват най-напред българите, които са нетърпеливи да видят как страната им се модернизира. Те също така наказват останалите европейци, които губят доверие в процеса на разширяване на ЕС.

Напредваме рачешката, сякаш се срамуваме да налагаме нашите демократични принципи и ценности на почтеност в обществения и икономическия живот, заключава Франсоа Отер.