Меломани от Пловдив разказват за страстта си към грамофонните плочи

Компакдискът е по-удобен, но не може да замени аналоговия звук на плочата, който е по-близо до човешкото възприятие, казва Манчо

09:17 | 12 март 2019 | Редактор : Лилия Чалева 8 1640 Снимка: Bulphoto

Меломани от Пловдив притежават една от най-големите колекции на грамофонни плочи и на съвременни носители на музика у нас. В дома им могат да се видят и различните устройства за слушане на плочи, касетки и дискове като се започне още от "дядото" на съвременните компакдискове - грамофона с фуния. Това са Данчето и Манчо, които не обичат да се обръщат към тях на фамилия. Имат много приятели, които "вербуват" с усмивката си и любовта към музиката.

На специални стелажи са наредени плочи, плочи и пак плочи, касетки и дискове. Музика се слуша в дома им по всяко време. Ако намерят пролука между забързания ритъм на живота - избират от плочите и се наслаждават на аналоговия звук. За целта в едно "вълшебно" куфарче винаги има по десетина плочи за слушане. Ако са заети - разчитат на интернет, откъдето си избират любимите мелодии. В началото Данчето слуша плочите си на грамофон Респром, който много бързо ги захабява и това я кара да купува от всяка по няколко бройки. Така например от плочата на любимия си Пети концерт на Паганини, в изпълнение на Минчо Минчев, тя има 15 екземпляра.

В колекцията си Данчето и Манчо имат над 10 000 грамофонни плочи, всички размери и всички обороти. Около 20 000 са касетките, на толкова възлиза и броят на дисковете. Имат и картички-плочи, с които "2 в 1" поздравяваш любимия си човек с любимата му песен. Всичко това е групирано по националности и стилове. Имат голяма колекция руска музика с акцент военните маршове, плочите на всички български естрадни изпълнители, в отделни колекции са събрани джаз, блус, чешка музика, латино-музика.

Горди са, че от българските изпълнители на народна и естрадна музика имат колекциите на всички. Определено обаче държат много на народната музика, защото при нея има много ценни неща, които са записана само на грамофонни плочи, издавани някога.

"Народната музика за нас е основата, а като родопчанин обожавам родопската народна музика, която е най-добрата", разказва Манчо. Сред любимите му народни изпълнители са Веселин Джигов, сестри Кушлеви, Надежда Хвойнева, Недялка Керанова, Валя Балканска.

За Манчо началото на пристрастяването е от самото му раждане - в началото на 60-те години на миналия век. Още не проходил той "настоява" да му пускат музика на новия радиограмофон, който баща му е донесъл вкъщи, преди още да има път до селото. Страстта към музиката придобива големи размери по време на ученическите му години, когато младежите сами си организират забави. След казармата обаче идеята да се занимава с грамофонни плочи се избистря окончателно и той създава собствено звукозаписно студио в Мадан. От тогава до днес Манчо не пропуска нищо в развитието на носителите на музика - през ръцете му минават ролковите магнетофони, касетъчните магнетофони, компактдисковете, но по думите му грамофонната плоча остава най-важният и най-добрият носител на звук, която е и най-дълголетният звуконосител.

Историята й започва през 1878 година, когато Едисон патентова своя фонограф, предшественик на грамофона, следва имофона, а след него и първите шеллакови грамофонни плочи, следват вениловите. По думите на Манчо грамофонните плочи имат и много силно визуално присъствие чрез обложката си, на която в повечето случаи, освен снимка на изпълнителя, има и текст на песента, а понякога може да бъде и цяло изкуство.

В това забързано време може би компактдискът да е по-приемлив и по-удобен, по-лесно и по-бързо се функционира с него и може да се слуша навсякъде, не отрича Манчо. И добавя - звукът от него е по-изчистен и дигитализиран, но не може да замени аналоговия звук на плочата, който е по-близо до човешкото възприятие.

Отгледан с грамофона, с годините Манчо се пристрастява и към грамофонните плочи и започва, отначало неосъзнато, а после и съвсем умишлено, да ги събира. Първата плоча, която сам купува и която счита за началото на огромната си колекция е на Бийтълс, издание на Балкантон, която "върти" на стария радиограмофон. Днес, освен хилядите плочи, Манчо притежава и всичката литература за звук и звукозаписи, която е излизала през годините за любители. Последната им нова грамофонна плоча е на Лили Иванова "Поетът", издадена през 2015 година в Чехия, по повод рождения й ден и подарена с автограф на Данчето.

Нямат плоча, която да не са я слушали и правят това периодически, като преди години сред любимите им "тави" са на Бийтълс, на Ролинг Стоунс, Пърпъл, на Дарс Трейс, въпреки че като цяло слушат всякакъв тип музика. Днес все по-често посягат към плочите с блус и джаз, слушат повече и класика.

Съвременните изпълнители просто не знаят какво губят, като нямат записи на грамофонни плочи, категорични са Данчето и Манчо. За съжаление, допълва Манчо, днес в България няма къде да се издаде грамофонна плоча, след като Балкантон отдавна не работи и колекционерите са тези, които съхраняват грамофонната плоча.

В Пловдив е създаден Дом на плочата, периодически се организират базари за продажба и размяна на плочи и информация за тях, разказва Данчето. Базарите се организират всяка последна неделя на месеца в Пловдив, а в София - всяка първа неделя от месеца. Колеги имат много в Пловдив, в София, във Велико Търново, Лом, Варна. Всички продават това, което им се повтаря и често откриват на базарите това, което го нямат. Последните плочи, които Манчо добавя към огромната си колекция са на Пако Де Лусия и на Джени Джоплин.

ИЗБРАНО