Иновативни техники, демонстрации на живо и ценен професионален обмен на успешни практики. Това бяха основните акценти на изминалия 11-и Европейски конгрес по роботизирана хирургия SERGS 2019. Той се организира в София под егидата на лидера в роботизираната хирургия в България - Медицинския университет в Плевен. По време на конгреса се осъществи уникална демонстрация - излъчване на 3D хирургия на живо с роботизираната система в Плевен.

По този повод говорим с чл. кор. проф. Григор Горчев, който е пионерът на роботизираната хирургия у нас. Той е управител на УМБАЛ "Света Марина" - Плевен и почетен ректор на Медицинския университет в Плевен. Ето какво сподели проф. Горчев пред Dir.bg.

- Професор Горчев, какво трябва да се знае, когато се говори за роботизирана хирургия и на какво ниво сме ние?
- Ние сме в Топ 3 на Европа. Скромни сме, но такива са фактите. И това всички го признават. А причината е, че започнахме твърде рано да практикуваме у нас този вид интервенции. Ние сме първите в Източна Европа. Гърция и Турция започнаха много по-късно. Аз направих първата такава операция в Атина през 2011-а, а турците към онзи момент също почнаха. Македония и Сърбия нямат такива възможности, Полша сега прохожда, Унгария също. На този фон ние вече имаме 11 години опит зад гърба си.

Чл. кор. проф. Григор Горчев и проф. д-р Славчо Томов, ректор на Медицински университет - Плевен

Снимка: Официална страница във Фейсбук

- С това можем само да се похвалим и това е за радост на българските пациенти?
- Важното е, че по време на конференцията по роботизирана хирургия, която се проведе в София, ние показахме нашия опит заедно с италианския екип, защото двете страни стартирахме почти заедно в този вид хирургия. Италия и Швеция почнаха година преди нас и това сме трите страни, които държим лидерството в Европа.

- Как се определят пациентите, които ще се подложат на роботизирана хирургия, и как този вид интервенция се разви в последните години?
- Ще започна с втората част на въпроса и ще кажа, че в Плевен имаме три роботизирани системи. Едната система е първата, която бе внесена в България. Става въпрос за "Е" система, която е на 11 години и вече е "пенсионирана". Американците не я поддържат, но нашата система е здрава, годна и служи за обучение на младите специалисти в областта на тазовата хирургия. Имаме една система, която е само за обучение и, разбира се, имаме и последното поколение, което върхът в технологиите. Това е апаратурата, която работи с пациентите - гинекологична, урологична и коремна хирургия. Най-често се използва за гинекология и урология.

- Как се обучават младите лекари?
- Този процес е много бавен. Резултатите идват след години. От следващата година ще има и курс за обучение за гръдна хирургия, защото, смея да твърдя, роботизираната хирургия има много голямо бъдеще в тази посока. Тази хирургия е много скъпа, говоря основно за заплащането на инструментите. Тук думата имат държавата и Здравната каса.

- На колко жени сте помогнали през тези 11 години?
- Над 1300 жени. Говорим основно за рак на шийката на матката, рак на яйчниците, рак на цялата матка. Ние работим основно ракова хирургия, защото смислът на роботиката е в раковата хирургия. Става въпрос за прецизно отстраняване на тумора, на лимфните възли, при почти липсваща кръвозагуба, с бързо възстановяване. Разбирайте, че пациентите напускат болницата 3-4 дни след интервенцията. Говорим за скъпа хирургия, чисто като интервенция, но всъщност тя е много евтина, ако разглеждаме нещата във времето. Просто пациентът бързо се връща в реалния живот. Не ползва болнични, болнични, болнични и т.н. Това е голямото предимство. В САЩ фондовете плащат огромни пари на болниците, които развиват тази хирургия, защото после спестяват пари от болнични. Така пациентът излиза много евтино, защото болничният престой е много скъсен. След такава интервенция пациентът веднага се връща на работа. А това, като икономически ефект, означава следното - държавата не плаща болнични, а, връщайки се работа, пациентът носи добавена стойност, заработвайки заплатата си. Вместо да ползва месец болнични, примерно, служителят се връща на работа след 4-5 дни, което е важно. Тук вече е въпрос на законодателство, а аз ще предложа това, че е редно тези пациенти - не само в гинекологията, а въобще, които са претърпели миниинвазивна хирургия, да не се третират като тези с отворена хирургия, които имат по-дълъг период на възстановяване, а болничните им дни да бъдат съкратени. Такава е световната практика. От този ефект държавата ще спечели много. За жалост това не се коментира у нас, а всъщност е световна практика. Всъщност и това е смисълът на роботизираната хирургия - малки разрези, малка кръвозагуба, бързо възстановяване, бързо връщане към нормалния ритъм на живот.

Снимка: Официална страница във Фейсбук

- За какво ниво на подобряване на качеството на живот говорим при пациенти, подложени на роботизирана хирургия?
- Говорим, че между 15-ия и 20-ия ден хората вече нямат никакви проблеми. Не се нарушава целостта на коремната стена, което е много важно. Няма го следоперативния синдром, няма я коремната болка. На много пациенти им се казва, че трябва да "отворим, за да видим". Няма такова нещо. Най-добре се вижда в 3D пространството.

- Колко струва една такава процедура в САЩ и у нас?
- В САЩ здравните фондове, при които е осигурено лицето, плащат 100 000 долара. У нас Здравната каса плаща 8000 лева. Това покрива част от консумативите и поддържането на системата, което е много важно. Но ние и на тази цена работим вече толкова години.

- На колко жени, които са имали тежко онкологично заболяване, сте успели да запазите репродуктивните способности с роботизираната хирургия?
- Имаме няколко такива жени. Все пак всичко е много относително. Имам предвид тежестта на заболяването и в каква фаза ние се намесваме. Въпросните жени трябва да отговарят на определени четири условя. Но, да, факт е, че имаме жени със запазени репродуктивни способности. На първо място за нас е важно да запазим живота на жената.

- Колко млади лекари са минали през вашето обучение и са в полза на българските пациенти?
- Имаме три екипа от млади лекари при мен. Инвестираме много в младите хора. Обучението е доста трудно, но напредваме, развиваме се и успяваме.