Започват новите оценки на чакащите за белодробна трансплантация

Идеята дойде от Изпълнителната агенция по трансплантации и Министерството на здравеопазването

07:05 | 29 октомври 2018 | Редактор : Лилия Чалева 6 761 Снимка: Shutterstock

15 души чакат за трансплантация на бял дроб в този момент в тази държава, която засега не може да им осигури спасение нито у нас, нито в чужбина. Трима си отидоха в рамките на две седмици, не дочакаха.

Днес в Правителствена болница Илиана Христова - една от българските пациентки, нуждаещи се най-спешно от трансплантация на бял дроб, ще бъде прегледана и ще й се направи нова оценка на нейното състояние. Това обясни майка й Галина Христова, която се надява държавата да даде шанс за живот на дъщеря и останалите, чакащи за бял дроб.

"Вярвам, че нашата държава трябва да успее да организира тези операции да се случат. Дали във Виена или пък да дойдат лекари тук - мисля, че трябва да стане. Искам да се сбъдне тази наша мечта за бял дроб, за да може дъщеря ми да диша и да живее нормално като всички останали трансплантирани досега", каза Галина Христова пред БНР.

Идеята за нова оценка за състоянието на всички 15 пациенти, чакащи за белодробна трансплантация, дойде от Изпълнителната агенция по трансплантации и Министерството на здравеопазването, след като у нас бяха поканени трансплантолози от Турция, които да обучават български лекари и да извършат трансплантации при намиране на донор.

Виж още Илияна, която чака трансплантация: По-добре да стана здравен емигрант

Илияна Христова е с муковисцидоза. Наричат я медицинско чудо, защото лекарите ѝ давали 12 години живот, а днес тя е на 27. Младата жена завършва Медицинския университет във Варна с отличен и с награда за първенец на випуска. Работи 2 години в същия университет, преди състоянието й да се влоши драстично. Състоянието й се влошава през последните 5 години. От две години е с постоянна нужда от кислород.

Агенцията по трансплантация води преговори с Хановер

И в момента продължаваме да сме асоцииран член към Евротрансплант, каза в ефира на БНТ директорът на Агенцията по трансплантация д-р Михаил Христов. Той обясни, че предстои разговор с центъра в Хановер.

В петък установихме контакт с шеф на клиника и като първи разговор постигнахме споразумение да продължим да възвърнем този вариант, който е бил преди и който е спрян пред година и половина. Там трябва да се говори и действа на по-високо ниво, тоест не с лекарите и шефове на екипи и на клиники, а с борд на болници, с директори на болници и от нивото на министерството.

Най-спешните мерки в момента са да се уреди състоянието на болните в листата на чакащите, коментира д-р Христов - "тоест да започне да се управлява тази листа".

Хората в момента, които са в тази листа, не се следят непрекъснато, нямат актуални прегледи, изследвания и консултации, затова сме предприели тази мярка всички да минават през клиника по пулмология и да може да се установи в момента състоянието им какво е - позволява ли трансплантация, ако има нещо, което пречи да се започне да се работи в тази насока, да се премахне тази пречка.

Личен разговор с проф. Клепетко предстои, обясни още д-р Христов.

"След една седмица или 10 дни ще има ходене на български трансплантолог във Виена точно при проф. Клепетко, аз също ще отида да говоря и с борда на директорите, и с него, въпросът е да имаме спокоен разговор, да си обясним детайлите - иначе с писма и с разговор по телефона не става. Работим по всички задачи със срок вчера. Това, което сме направили за един месец наистина показва темпото, с което се работи", подчерта той.

До две седмици ще имаме разговори с Хановер, ще имаме и с Виена, но това е нашето действие, а това какво ще последва от разговорите не мога да гарантирам, уточни шефът на Агенцията по трансплантанция.

Д-р Христов коментира още, че в момента имаме около 500 трансплантации на бъбреци, около 55 трансплантации на сърце и около 150 на черен дроб.

Нашите бази работят от години, нашите специалисти са високо специализирани и извършват тази дейност, никой не може да каже, че трансплантацията на бял дроб е нещо много по-сложно от трансплантация на сърце, например. Няма профилиране специално, допълни д-р Христов.

ИЗБРАНО