Започва ли големият разкол в православния свят? Горан Благоев пред Dir.bg
Здравият разум в БПЦ взима превес, до разделение няма да се стигне, смята историкът и журналист
На 11 октомври Синодът към Вселенската патриаршия обяви, че е отменил свое решение от 1686 г. за прехвърляне на Киевската митрополия към Руската православна църква (РПЦ). В отговор РПЦ нарече тези действия неканонични и незаконни и прекрати контактите си с Вселенската патриаршия, смятана за "църква майка" на всички поместни православни църкви. Възникна напрежение сред православния свят. На 5 ноември БПЦ ще заседава по проблема. Тя ще разгледа въпроса и от двете страни, но решението й ще твърде трудно, предупредиха български духовници. За коментар потърсихме доктора на историческите науки Горан Благоев, който в интервю за Dir.bg заяви, че в БПЦ до този момент здравият разум взема превес и не се взима прибързано решение.
- Започва ли големият разкол в православния свят след изявлението на Константинополската църква относно Украйна? Има ли претенции за върховенство и юрисдикция върху православната диаспора от страна на Константинопол?
- Наистина ситуацията в православния свят съвсем не е спокойна след изявлението и действията на Цариградската патриаршия по посока на православната църква в Украйна. От страна на Московската патриаршия наистина има симптоматика за задълбочаване на разделението между двете църкви, но аз не смятам, че това ще доведе до разделение в православния свят. Има напрежение и то голямо между двата големи центъра на православието. Нямаме основание да мислим, че то ще стихне скоро. Но да говорим за разкол в православния свят, ми се струва твърде пресилено.
Още повече, че на този етап останалите православни църкви, макар да изявяват своите позиции в една или друга посока, тези позиции не са еднопосочни, не са само в подкрепа на едната църква или само на другата. Струва ми се, че православният свят следи какво се случва. Има основателно притеснение, но да се говори за голямо разцепление, за разкол, не ми се струва. По-скоро, ако говорим за разделение, то беше по-видимо на Православния събор, когато четири православни поместни църкви отказаха да присъстват.
Някой в некомпетентността си или в търсене на сензации стигат до там, че сравняват сегашната ситуация с голямата Схизма от 1054 година между Константинопол и Рим, но все пак не бива да пропускаме, че тогава за съжаление, се разменят анатеми между папата и цариградския патриарх. Искрено се надявам, че до това сега вече няма да се стигне. Именно за това не смятам, че трябва да се правят тези паралели. Още повече, че тогава въпросът в немалка степен е засягал и догматика, докато сега нещата не допират и до догматика.
- Ако наистина украинската църква получи автокефалия, това не крие ли опасност да последват и други страни, като например Македония?
- Аз мисля, че тук въпросът "ако" вече не стои. Както е тръгнал цариградският патриарх, той ще си доведе нещата до край, най-малкото, защото зад него стои една голяма геополитическа сила. Всъщност това, което измежду редовете на църковните среди може да се прочете, е, че всъщност и цариградският патриарх и руският патриарх са всъщност патриарси достойни за съжаление. Защото и единият е в геополитическата примка на своя президент, а другият е в тази на един президент отвъд океана. Така "че нещата отиват леко извън църковната сфера. А в момента, в който украинската църква получи своята автокефалия, това ще бъде може би моделът, по който и други църкви да я получат. Но така или иначе факт е, че в Украйна има три самостоятелни йерархии, факт е, че това не е най-доброто за тази държава.
Но, разбира се, това, което е изключително важно за нас, е, че не бива да пропускаме, че в Украйна живеят и наши сънародници, макар и потомци на българи, които са бягали от Османското робство - бесарабските българи, както и тези в Запорожието. Доколкото съм запознат, бесарабските българи са зачислени към Украинската православна църква, към Московската патриаршия, т.е. при една украинска независимост на църквата какво става с тези наши сънародници? Мисля, че това също трябва да го имаме предвид. По мое скромно мнение националистическите тенденции в украинското общество съвсем не са за подценяване.
А що се отнася до Македония, харесва ли ни, или не, македонската църква е факт. Там има жива църква, има действащи епархии, живи енории с активен църковен живот, така че тази църква рано или късно трябва да има своята автокефалия. Друг е въпросът и тук вече не малки упреци има към Българската православна църква, че тя не съумя да се възползва от този шанс, който македонската църква, макар и по чисто конюнктурни съображения, не по линия на осъзнаване на историческата истина, по линия на нашата кръвна връзка, поиска нашата църква да й стане църква - майка. Това пък беше шанс за Българската патриаршия, но за съжаление от ноември миналата година досега нищо не се случва, напротив, нещата някак пак се занулиха. Така че, ако Македонската църква получи своята автокефалия, то със сигурност ще е пак от Цариград, но това съвсем няма да е добре за българската църква и въобще за нас като общество, знаем какви исторически родови и емоционални връзки има с тази част на Балканите и да си кажем направо с тази изконна българска област.
- Очаква се БПЦ да излезе с решение на 5 ноември относно разпрата за Украинската църква. От сега е видно, че между духовниците у нас няма единно мнение. Бихте ли прогнозирали какво решение ще вземе духовния свят на България?
- Не бих се наел да прогнозирам, имайки предвид, че до тук нашата църква показва за добро една предпазливост. До този момент, като изключим трима митрополити Светият синод не се е ангажирал с категорична позиция нито в подкрепа на Москва, нито срещу това, което прави цариградският патриарх. Ясно е, че нашата църква е доста свързана с Московската патриаршия, но все пак това, което показва до тук Светият синод, е една мъдрост, умереност, която на този етап е най-добрият ход. Аз даже ще си позволя да прогнозирам, че Светият Синод няма да излезе на 5 ноември с категорична позиция, а по-скоро ще изчака да види накъде ще тръгнат процесите - дали в Украйна двете йерархии Киевски патриархат и автокефална украинска църква ще успеят да направят обединителен събор, защото това е едно от условията на цариградския патриарх, а след това да се даде автокефалия. Така или иначе, ако тази украинска православна църква обединена получи автокефалия, това означава, че тя е призната от цариградския патриарх и вероятно ще бъде призната и от останалите църкви, които можем спокойно да ги наречем под сферата на влияние на Цариградската патриаршия.
При това положение интересно нашата църква вече трябва да влезе в общение с тази църква, защото тя е канонична. Макар че православният свят има достатъчно примери как едни признават една йерархия за канонична, а други не и това не пречи на техните взаимоотношения. Струва ми се, че трябва да бъде отбелязан като позитив на Светия Синод, че той не избързва с някаква категорична позиция. Много е вероятно да се излезе с една макар и по-деликатна подкрепа Московската патриаршия, но ми се струва, че Синодът ни ще се въздържи от една по-деликатна ситуация с Цариградската патриаршия. Факт е, че Синодът не прие тази идея за Всеправославен събор, който да реши въпроса с Украйна, която идея неминуемо идва от Москва. Идеята беше лансирана от трима наши митрополити и е доста показателно това, че там все пак здравият разум взима превес пред прибързаното решение.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}