Това каза днес на пресконференция президентът на синдиката Пламен Димитров, цитиран от БТА. Независимо от постигнатия напредък в увеличаването на минималното възнаграждение с 9,5% от началото на годината, минималната заплата все още е 44,3 на сто от средната работна заплата, каза той.

Минимална - средна заплата

Официалните данни за заплатите на наетите през третото тримесечие на 2017 г. отчитат средна работна заплата за страната от 1037 лева, която е с близо 30 процента по-ниска от необходимите средни стойности за издръжка на едно семейство (виж по-долу).

В някои от областите драстично нараства броят на наетите на минимална работна заплата и те представляват близо една трета от всички наети за областта /Видин - 30,8 на сто, Силистра - 34,3 на сто, Кюстендил - 28,5 на сто, Монтана - 28,6 на сто/, отбеляза шефът на КНСБ.

Като се има предвид, че това са области с безработица значително над средната за страната, това означава, че в повечето случаи един работещ на минимална заплата издържа всички останали членове на домакинството, което според КНСБ е знак за продължаващо нарастване на работещите бедни, които през 2016 г. са достигнали до 11,6 процента при 7,4 на сто през 2012 г.

От 2012 г. досега минималната работна заплата се е повишила с 62,5 процента, но тя остава най-ниска в ЕС - 235 евро.

Крайно незавидна е и позицията ни на Балканския полуостров - в България минималната заплата е по-ниска с 26,2 на сто от тази в Румъния, с 5,2 на сто от тази в Сърбия, от Гърция - с 65, 6 на сто, от Турция - с 46,9 на сто, а от Словения - със 70 на сто.

Само в сравнение с Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29,9 на сто.

КНСБ ще настоява и за въвеждането на минимална заплата за висшист, който работи по специалността си - от 700 лева. Според Пламен Димитров има позитивни нагласи от страна на депутати от управляващото мнозинство за въвеждането на такова минимално възнаграждения за висшисти, евентуално от 2019 г.

КНСБ иска още въвеждане на необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата, въвеждане на прогресивна данъчна скала и семейно подоходно облагане.

Диференциацията на работните заплати по области продължава да задълбочава социалните неравенства, анализират от КНСБ.

Трудовите възнаграждения във Видин /668 лева/ са повече от два пъти по-ниски от тези в София /1405 лева/, а 32,5 на сто от всички наети работят в София, където средната заплата е с 35,5 на сто по-висока от средната за страната.

Ако се изключи София от наблюдението на заплатите, то тогава средната заплата за страната придобива размер от 862 лева.

За нормален семеен живот - поне 2300 лв.

За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2301 лева на месец, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ на КНСБ от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот в България през третото тримесечие на тази година.

Тези пари са необходими, за да се задоволяват основните потребности, свързани с храна, с условията на живот, здравеопазване и образование.

Средно на човек от този тип четиричленно домакинство издръжката на живота е 575, 28 лева.

От КНСБ са изчислили, че брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с две деца трябва да бъде не по-ниска от 1474 лева, за да се осигурят средствата, необходими за издръжката на живот на този тип средностатистическо домакинство.

Под издръжката на живота са 75 процента от домакинствата в България или общо 5 400 000 българи, каза Пламен Димитров.

Само 25 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живота или около 1,8 милиона души.