Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Чуйте статията:

Замайването и световъртежът са едни от най-инвалидизиращите безболезнени симптоми, които влияят пряко върху качеството на живот. Нестабилност в походката, гадене, потиснато настроение и натрапливи тревожни мисли, свързани със заболявания на мозъка или нервната система, са само част от последствията от това състояние. Добрата новина е, че в огромната част от случаите причината не е тежко неврологично заболяване, въпреки че точно от него най-често се страхуват пациентите.

Проблемът е, че под думите "вие ми се свят" различните хора често описват напълно различни усещания. За едни стаята буквално се върти около тях. За други всичко потъмнява при изправяне. Трети се чувстват нестабилни, сякаш ходят по въжен мост, а четвърти говорят за усещане, че ще припаднат всеки момент.

Именно тук започва диагностиката, защото още начинът, по който човек описва симптома си, може да насочи към вътрешното ухо, сърдечно-съдовата система, шийните прешлени, нервната система, обмяната на веществата или дори към тревожно разстройство.

Затова преди да търсим правилния специалист, трябва да си отговорим на един въпрос:

Какво всъщност усещаме?

От този момент нататък започва едно своеобразно диагностично разследване. Симптомът е известен, но заподозрените са много. Някои са напълно безобидни, други изискват внимание, а трети не търпят отлагане.

Заподозрян №1: Вътрешното ухо

Ако световъртежът се появява при обръщане в леглото, при ставане сутрин, при навеждане, извъртане на главата или поглеждане нагоре, първият заподозрян често е вестибуларният апарат на вътрешното ухо.

Една от най-честите причини е доброкачественият позиционен световъртеж. При него микроскопични кристалчета попадат в част от вътрешното ухо, където не би трябвало да се намират. Тези микроскопични частици нормално участват в системата за равновесие, която помага на мозъка да разбира накъде е обърната главата и как се движи тялото. Понякога обаче част от тях попадат в полукръглите канали на вътрешното ухо, където не би трябвало да се намират. Когато човек се обърне в леглото, наведе се или погледне нагоре, те започват да се движат и изпращат грешна информация към мозъка. Резултатът е внезапно и много неприятно усещане, че всичко около нас се върти.

А, ако не само ви се върти свят, а имате чувството, че тялото ви постоянно се отклонява към една и съща страна при ходене, вероятността причината да е във вестибуларната система става по-голяма.

Как да проверим дали световъртежът е с такъв произход?

Седнете на леглото с отпуснати крака и внимателно легнете на едната страна. Възможно е в първите секунди световъртежът да се усили. Изчакайте около минута, върнете се в седнало положение и повторете същото към другата страна.

При част от хората симптомите постепенно отслабват след няколко подобни смени на положението и при изправяне вече са значително по-слаби или дори изчезват. Това е важна следа, че причината се намира именно във вестибуларния апарат на вътрешното ухо, а не е в мозъка и първият специалист, към когото си струва да се насочим, ако тези епизоди продължат, обикновено е отоневрологът или УНГ специалистът, занимаващ се с нарушения на равновесието.

Заподозрян №2: Шийната област

Почти няма човек над определена възраст, който да не е чувал обяснението: "От шиповете на врата е". Понякога това е вярно, понякога не. Затова и лекарите са доста предпазливи, когато трябва да свържат замайването с промените в шийните прешлени. Да, замайване, не световъртеж. За разлика от проблемите на вътрешното ухо, които често карат света да се върти около човека, тук пациентите се оплакват от нестабилност, леко залюляване, несигурност при движение, особено при извъртане на главата и чувство, че стъпва "в паници".

Не са малко хората, които с месеци лекуват "вътрешно ухо", а всъщност прекарват по 8-10 часа дневно пред компютър с изнесена напред глава и хронично напрегната шийна мускулатура. Обратното също е вярно - не всяко замайване при движение на главата идва от врата. Именно затова той е заподозрян, но не и автоматично виновен.

Има състояние, известно като цервикогенен световъртеж, при което източникът на проблема се намира в областта на шията. Най-често става дума за комбинация от дегенеративни промени в прешлените (дискови хернии, ошипяване), хронично напрегната мускулатура, неправилна стойка и нарушения в информацията, която рецепторите във врата изпращат към мозъка за положението на главата в пространството. Или казано по-просто, мозъкът постоянно сравнява данните от три системи - очите, вътрешното ухо и рецепторите в мускулите и ставите на шията. Ако една от тях започне да подава противоречива информация, може да се появи усещане за нестабилност и замайване.

Как да се ориентираме от шията ли ни е замайването?

Опитайте се да си отговорите на няколко въпроса:

· Имате ли хронична болка или скованост във врата?

· Усещате ли пукане, ограничени движения или напрежение в раменете?

· Появява ли се замайването при завъртане на главата наляво или надясно?

· Има ли дни, в които вратът ви боли повече и тогава замайването също е по-силно?

· Подобрява ли се състоянието след масаж, раздвижване или топъл душ?

Ако на повечето от тези въпроси отговорът е "да", шията заслужава да бъде сред основните заподозрени и по-подходяща първа стъпка за консултация са невролог, специалист по физикална и рехабилитационна медицина, ортопед или ревматолог.

Заподозрян №3: "Нервната почва"

Това е може би единственият заподозрян в нашето разследване, който може да имитира почти всички останали.

При тревожните разстройства, паник-атаките и някои форми на психосоматична реакция замайването е сред най-честите оплаквания. Понякога се появява внезапно и е придружено от сърцебиене, изпотяване, чувство за недостиг на въздух или усещане, че човек всеки момент ще припадне. В други случаи е по-постоянно - като леко залюляване, нестабилност, усещане за "замъглена" глава или чувство, че нещо не е съвсем наред.

Причината не е въображаема. По време на тревожност мозъкът активира системите за оцеляване на организма. Дишането се ускорява, мускулите се напрягат, вниманието се насочва към всяка телесна промяна, а балансът между различните сетивни сигнали може да бъде нарушен. В резултат човек действително усеща нестабилност, въпреки че всички изследвания могат да бъдат напълно нормални. Това е единият сценарий, но има и друг: тези, същите симптоми невинаги се появяват по време на самия стрес. Много хора съобщават, че замайването или първата паник-атака са настъпили именно когато напрегнатият период вече е приключил. И това често води до объркване - "Как да е от нерви, като точно в момента най-сетне съм спокоен?"

Причината е, че нервната система не работи като електрически ключ. По време на активен стрес организмът е мобилизиран и насочен към справяне със ситуацията. Когато напрежението отмине и защитните механизми започнат да се отпускат, част от натрупаните физиологични реакции могат да излязат на преден план именно тогава. Затова симптомите понякога се появяват със закъснение спрямо събитието, което ги е провокирало.

Как да разберем дали причината е в нервите?

· Симптомите появяват ли се в периоди на стрес, преумора или недоспиване?

· Имало ли е период на продължително напрежение през последните седмици или месеци?

· Появили ли са се симптомите именно след като този период е приключил?

· Засилват ли се в големи магазини, силно осветление, тълпи, шумна среда или места, от които трудно бихте излезли бързо?

· Съпътстват ли се от сърцебиене, изпотяване, треперене, усещане за недостиг на въздух ИЛИ страх, че ще се случи нещо лошо?

· Имате ли чувството, че колкото повече мислите за замайването, толкова по-силно го усещате?

Колкото повече положителни отговори събирате, толкова по-вероятно е нервната система да участва в картината.

За разлика от проблемите на вътрешното ухо, тук рядко има усещане, че стаята се върти около вас. По-често хората описват симптома като лекота в главата, чувство за нестабилност, усещане за "потъване", замъгленост или чувство, че някой изведнъж ги бута на една страна или всеки момент ще припаднат, без това реално да се случва.

Ако описаната картина съвпада с преживяванията ви, консултацията с невролог, психиатър или клиничен психолог може да бъде полезна.

И нещо много важно: понякога най-ценната информация не е какво предизвиква замайването, а какво го прекратява. При някои хора замайването намалява значително след прием на предписано от лекар успокоително средство или медикамент срещу тревожност. Това само по себе си не доказва, че причината е психогенна, защото част от лекарствата срещу тревожност (особено бензодиазепините) потискат активността на вестибуларната система и понякога могат да намалят световъртеж и по причини, които не са психогенни. Но въпреки това повлияването от подобни медикаменти е важна улика. Колкото по-бързо и по-пълно изчезват симптомите след овладяване на тревожността, толкова по-вероятно е нервната система да участва в механизма на тяхното възникване.

Заподозрян №4: Мозъкът

След вътрешното ухо, шийната област и нервната система стигаме до заподозрения, който плаши най-много хора. Почти няма пациент с продължително замайване, който поне веднъж да не се е запитал дали причината не се крие в мозъка.

Истината е, че заболяванията на централната нервна система могат да причинят световъртеж и нарушения в равновесието, но сравнително рядко го правят като единствен симптом. За разлика от доброкачествения позиционен световъртеж, при който човек може сравнително точно да посочи движението, което провокира оплакванията, или от шийната област, където симптомите често вървят ръка за ръка с болка и скованост, мозъчните заболявания обикновено постепенно започват да оставят следи и в други функции на нервната система.

Понякога човек забелязва, че все по-често се спъва без видима причина, че походката му става по-несигурна или че движения, които преди е извършвал автоматично, изискват повече концентрация. Други пациенти описват усещане, че нещо постепенно се променя, но трудно могат да определят точно какво. Именно това бавно натрупване на симптоми често отличава мозъчните причини от по-честите нарушения на равновесието.

Тук е важно да се направи едно уточнение. Нарушенията в координацията не са характерни само за заболяванията на мозъка. Всеки човек с изразен световъртеж може временно да ходи нестабилно. Разликата е, че при проблемите на вътрешното ухо нестабилността обикновено се появява заедно със самия пристъп и намалява, когато той отмине. При някои заболявания на централната нервна система тя постепенно се превръща в постоянна част от ежедневието и започва да съществува дори когато липсва типичният световъртеж.

Сред заболяванията, които могат да стоят зад подобна картина, са множествената склероза, някои заболявания на малкия мозък, отделни невродегенеративни процеси и по-рядко тумори, разположени в области, участващи в поддържането на равновесието. Добрата новина е, че при всички тях замайването рядко остава единственият симптом за дълъг период от време.

При подобни съмнения най-подходящият специалист е неврологът, който може да прецени дали има основания за по-задълбочено изследване на централната нервна система.

Заподозрян №5: Кръвоносните съдове

След като стигнат до невролог, много пациенти задават един и същ въпрос: "Възможно ли е да е от кръвообращението на мозъка?" Отговорът е да, но значително по-рядко, отколкото хората обикновено предполагат.

Мозъкът, вътрешното ухо и центровете на равновесието са изключително чувствителни към качеството на кръвоснабдяването. Когато то е нарушено, може да се появят усещания за нестабилност, несигурност при ходене и хронично замайване. За разлика от световъртежа, причинен от вътрешното ухо, тук по-рядко има чувството, че стаята се върти около човека. По-често пациентите описват усещането като залюляване, загуба на увереност при ходене или чувство, че земята под краката им не е напълно стабилна.

Една от особеностите на съдовите причини е, че симптомите рядко зависят от положението на главата. Те не се провокират непременно от обръщане в леглото, не се повлияват особено от позиционни маневри и обикновено не вървят заедно с болката и сковаността в шията, характерни за цервикогенните нарушения.

В диагностичното разследване тук по-важни от самото замайване често се оказват рисковите фактори. Дългогодишното високо кръвно налягане, диабетът, високият холестерол, тютюнопушенето и напредването на възрастта постепенно променят съдовете и увеличават вероятността именно те да участват в картината. Поради тази причина човек на 25 години със световъртеж и нормално здравословно състояние рядко ще насочи мисълта на лекаря към съдов проблем, докато при пациент на 65 години с хипертония и диабет подобна възможност вече заслужава внимание. Особено, ако е диагностициран и с атеросклероза.

Сред състоянията, които могат да стоят зад подобни оплаквания, са хроничната мозъчно-съдова болест, заболяванията на малките мозъчни съдове и по-рядко нарушенията в кръвоснабдяването на задните отдели на мозъка, където се намират центрове, участващи в поддържането на равновесието.

Добрата новина е, че при повечето хора с продължително замайване причината се оказва другаде. Добрата медицинска практика обаче изисква съдовият заподозрян винаги да бъде разгледан внимателно, особено когато към симптомите се добавят рискови фактори, натрупвани с години.

При съмнение за подобен механизъм най-подходящият специалист е неврологът, който може да прецени дали има необходимост от доплерово изследване на съдовете или други изследвания на мозъчното кръвообращение.

Фалшивите заподозрени

Преди човек да се притесни от заболяване на вътрешното ухо, нервната система или мозъка, е добре да си зададе и няколко по-прости въпроса. Не е ли спал по четири часа в последните дни? Не е ли прекалил с алкохола предната вечер? Не е ли прекарал целия ден на жега без достатъчно течности? Не е ли пропуснал няколко хранения? Не е ли започнал нов медикамент?

Понякога именно тези на пръв поглед банални обстоятелства стоят зад замайването и изчезването им води до бързо подобрение.

Що се отнася до магнитните бури, слънчевите изригвания и атмосферните промени, темата остава спорна. Съществуват наблюдения, че някои хора съобщават за по-чести оплаквания по време на резки промени във времето, но досега липсват убедителни доказателства, че магнитните бури сами по себе си са самостоятелна причина за световъртеж. По-вероятно е те да действат като фактор, който усилва вече съществуваща чувствителност на организма.

 

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google