Когато бях в шести клас, с още две хлапета се сдобихме с две кутии с по сто пиратки и прекарахме един безкрайно забавен по стандартите на всеки див тринайсетгодишен тийнейджър следобед. Гърмяхме ги по балконите на първите етажи, в изхвърлени консервени кутии, в пощенска кутия, в снега, на терасата на кабинета по физика, в прясно кучешко л*йно. Всяко гръмване ни причиняваше залпове от истеричен смях и еуфория. Голяма забава.

Ключовото: бяхме три хлапета в шести клас.

Гърменето на пиратки, фойерверки, ракети, римски свещи, пиробатерии, пистолети пр. е вълнуващо събитие и несравнима тръпка, когато си безмозъчен тийнейджър в прогимназията.

Уви, в дните преди и след Нова година далеч не само тийнейджърите изкупуват цялата налична пиротехника. Същото прави и всеки уважаващ себе си горд балканец, който не може да се забавлява, ако не вдигне шум до Бога и няма поне едно спречкване с полицията в рамките на парти денонощие.

Нова година е ултимативният празник у нас. Масово изтърпяваме сармите с родата на Бъдни вечер и скучните коледни обеди в името на повсеместното, буквално и преносно, "избухване" на 31 декември. Християнските празници са необходимото зло и задължителните, отегчителни прелюдия към сюблимния момент за всеки "парти енимъл": да застане на балкона и да изстреля петдесет евтини фойерверки в и без това отровния въздух, след което да изпие три чаши шампанско "Искра" и да гръмне още петдесет пиратки на улицата. Колко весело и забавно. Бонус точка, ако уцелиш някой бездомен пес и още една, ако съседите дойдат да мрънкат, "щото са с малко дете". Смотаняци.

Пиро-забавленията са точно толкова определящи нивото на "якост" на новата година, колкото руската салата, евтиното шампанско и заветният първоянуарски махмурлук.

Разбирам, че бумтенето на пиратки е свидна традиция и лесен начин за доказване на мъжественост и принадлежност към породата "забавни хора", но ако още не сте похарчили половин заплата за пиротехника, нека ви подскажа няколко причини да не го правите:

1. Животните

Прасетата са в чиниите, но голяма част от кучетата и котките са живи и изпитват същински ужас от гърмежите. Когато стане полунощ, апокалипсисът навън хвърля в паника 90% от кучетата. Домашните лаят или се крият, стават уплашени, стресирани или агресивни и като цяло изпитват сериозен дискомфорт, който понякога може да продължи с дни. Котките са малко по-устойчиви на адските звуци, но някои от тях също изпадат в значителен дистрес. И докато домашните любимци поне имат възможността да се покрият в някое любимо скривалище или да потърсят утеха при стопаните си, за бездомните кучета и котки новата година настъпва с усещане за края на света. Наистина ли си струва с мимолетното си, криворазбрано забавление да причиняваме на животните около нас сериозен стрес и неподправен ужас? Въпросът е реторичен. Или риторичен. Както предпочитате, формата е дублетна, а отговорът е един.

Тази врана е сред десетките пострадали в новогодишната нощ птици, с които град Плевен осъмна през 2013-а. Целите ужас, страх и безпомощност личат в погледа.

Снимка: Велизара Нашкова

2. Бебетата

Ако знаете как се приспива бебе, значи няма нужда от обяснение каква агресия предизвиква пиро-пиршеството в новогодишната нощ у родителите, които току-що са успели да пратят бебето си в царството на съня. Поне за някакви си три, четири часа. След като съседите ви са прекарали два часа в къпане, преповиване, хранене, пеене на песнички, разказване на приказки, друсане на люлката, въртене на въртележката и пускане на бял шум и успокояваща музика до припадък, една пиратка със замах унищожава усилията им.

Ако смятате, че "те са си виновни" и "да не съм ги карал аз да раждат деца" и ако сте убедени, че няма никаква необходимост човек да се съобразява с хората, които живеят зад съседната врата, ходете в гората на Люлин планина и гърмете каквото искате до откат. Но си останете там и през 2019 г.

3. Въздухът

Напоследък се говори много за мръсния въздух в София (и не само) и за завишеното ниво на фини прахови частици през зимата. Организират се протести, купуват се маски, Столична община дори се видя принудена за един ден да пусне т.нар. "зелен билет за градски транспорт".

Твърди се, че най-фините прахови частици, освобождавани при възпламеняването на фойерверките, могат да проникнат в белите дробове и в мозъка и да причинят значителни вреди. Някои германски общини, например, още миналата година забраниха фойерверките на определени места в централните градски райони. Други обмисляха дали да не наложат тотална забрана. Празничните ракети вече се разглеждат като сериозен риск за здравето, а вредата от тях се сравнява с вредата от тютюнопушенето и дизеловите автомобили. Кому е нужно да си причиняваме това?

4. Боклуците

Традиционно на 1 януари българинът пие аспирин за махмурлук, спи цял ден или поства от тоалетната снимки от изминалата купонджийска нощ. Няма лошо. Но ако сте сред малцинството, което гледа новогодишния концерт на виенската филхармония, след което излиза на разходка навън, ще ви направи впечатление, че градът прилича на Припят след ядрена бомбардировка. Останките от използваната пиротехника се валят по улиците и тротоарите и минават дни преди градската среда да заприлича отново на себе си. Грозно и излишно.

5. Парите

Няма да измерваме парите, дадени от нацията за пиратки и фойерверки, в учителски заплати или кувьози за недоносени бебета, но е факт, че преди Нова година българинът изсипва в пиратки брутния вътрешен продукт на Лихтенщайн. Недостойно е някой да прави сметка на парите на друг, безспорно. Но сериозно: толкова ли няма какво друго да си купите? По-скъпо шампанско? Още руска салата? Нови пердета за хола? Коледно одеялце? Шоколад?

#Замислетесе

Щастлива Нова година!