Със силен акцент върху сътрудничеството между академичните среди, държавните институции и бизнеса, Националната конференция "Иновативно образование и професиите на бъдещето" на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) се превърна вчера в ключов форум за обсъждане на учебните програми, които трябва да отговорят на динамиката на технологичната ера.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>

Конференцията, открита от проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на ВУТП и председател на Съвета на ректорите, събра над 150 участници - представители на правителството, академични лидери и бизнес експерти. Двата дискусионни панела "Глобални образователни тенденции: държава, университети и бизнес в синергия" и "Технологии и иновации в образованието: компетенции за бъдещето" предложиха платформа за обмен на опит и формулиране на конкретни препоръки.

Снимка: ВУТП

Проф. Темелкова откри форума с призив образованието да надхвърли чисто теоретичните граници: "Образованието трябва да носи добавена стойност не само чрез знания, но и чрез умения, които гарантират конкурентоспособността на студентите". Според нея, най-търсени ще бъдат разработчиците и внедрителите на изкуствен интелект, следвани от инженерите по телемедицина, инженерите по киберсиурност, анализаторите на големи масиви от данни и инженерите по алтернативни енергийни източници. Образователната система е готова вече, защото партньорството между държава и бизнес е ефективно", каза още проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Проф. Темелкова взе участие в първия панел, посветен на темата "Глобални образователни тенденции: Държава, университети и бизнес в синергия" с модератор Добрина Чешмеджиева от БНТ. На него участваха министър Вълчев, Зорница Русинова - председател на Икономически и социален съвет, д-р Александър Ангелов - управител на Център за творческо обучение, Вихрен Славчев - изпълнителен директор на Мнемоника АД, а модератор бе телевизионната водеща на БНТ Добрина Чешмеджиева. Като ключов говорител в панела се включи Светлана Михайлова - мениджър "Дигитална трансформация" за Централна и Източна Европа на Google for Education. Всички те представиха практики и модели на сътрудничество между публичния сектор, академичната общност и индустрията в сферата на образованието.

Снимка: ВУТП

Доц. д-р Наталия Киселова, председател на Народното събрание, обърна внимание на нуждата от тясно взаимодействие между институциите и бизнеса, подчертавайки, че "диалогът между академия и индустрия е мостът към устойчиво образование". "За съвременните професии, дори и да се трансформират, и да изчезнат, ще са необходими хора, които са склонни да правят промени в живота си. За мен бъдещето в образованието не е просто всеки в себе си да има модерна технология, а технологията да бъде в помощ, не да сме слуги" - каза председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова в словото си на конференцията.

Снимка: ВУТП

Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов подкрепи тезата за инвестиции в иновации като основна движеща сила за растеж. "Темата ни днес е за иновативното образование и за това какви ще бъдат професиите на бъдещето. За мен това не са професии на бъдещето, защото тези професии вече чукат на вратата" - каза вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Той подчерта, че промените в технологиите вече се отразяват директно на начина, по който децата възприемат света и се подготвят за него. Въпреки напредъка в технологиите, той посочи, че достъпът до качествено образование се постига чрез инвестиране в транспортна и комуникационна инфраструктура. "Ако искаме всяко дете да има шанс, независимо къде живее, ние трябва да му осигурим безопасен, редовен и устойчив транспорт до училище, интернет до всяко училище, достъп до дигитални платформи и най-важното - преподаватели, които да са подготвени да използват тези най-върхови технологии като инструмент", каза г-н Караджов.

Снимка: ВУТП

"В образователната система днес са деца, ученици и студенти, които ще бъдат активни и през 2075 г. - след 50 години. Това означава, че ние трябва да се опитаме да прогнозираме напред, но за пазара на труда можем да направим добри прогнози за пет години напред. Знаем колко хора се пенсионират в дадена област и колко ученици и студенти учат. Ако прогнозираме десет години напред, става с много неизвестни и условности, които се увеличават, ако прогнозираме 20 години напред" - каза на форума министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. "Има няколко фундаментални промени във външната среда, които влияят на образователните системи по отношение на обществената им задача. Досега бяха насочени към по-тясна специализация. Сега изкуственият интелект изисква по-широка подготовка и съвсем различен е периметърът, който остава за човешката дейност", каза още министър Вълчев.

Във втория панел на конференцията, модериран от водещата на bTV Мария Цънцарова "Технологии и иновации в образованието: Компетенции за бъдещето", участие взеха заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски, проф. д-р Щелиян Щерионов - заместник-председател на Българска академия на науките, д-р Ивана Радонова, началник на отдел "Политики във висшето образование" към дирекция "Висше образование" на МОН, Радослав Райков - основател на Център за нови технологични системи и платформа за гражданска обратна връзка kazva.bg и Стефан Костов - финансов директор на групата Ейч Ар Ес. С видеообръщение като ключов говорител в панела се включи и ръководителят на звеното за дигитално образование в Европейската комисия проф. Георги Димитров.

Снимка: ВУТП

Заместник-министър Мартин Дановски акцентира върху учредяването на национална работна група, която да координира дуалното обучение и партньорствата между студенти и компании. Изпълнителният директор на Българската асоциация на индустриалните партньори Георги Димитров добави, че "практическите стажове и реалните проекти стимулират иновативното мислене и подготвят младите кадри за предизвикателствата на пазара на труда".

Конференцията имаше за цел да дефинира конкретни механизми за адаптация на университетските програми към бързо променящите се пазарни нужди. В рамките на двата панела специалистите формулираха амбициозен пакет от мерки - създаване на нови специалности в областта на изкуствения интелект, киберсигурността и умните мрежи; разширяване на дуалното обучение с минимум 50 нови стажантски позиции годишно; както и учредяване на Национална работна група, която до края на 2025 г. ще изготви стратегия за структуриране на студентските практики и включване на представителите на бизнеса в академичните програми. Тези препоръки бяха представени пред Министерството на образованието и науката и се очаква да послужат като основа за промени в Закона за висшето образование и съпътстващите го подзаконови актове.

Снимка: ВУТП

Националната конференция "Иновативно образование и професиите на бъдещето" показа, че диалогът между висшите училища, държавните институции и бизнеса е ключът към съвременното образование. Постигнатите договорености и формулираните препоръки очертават ясен път за интердисциплинарна модернизация на специалностите и заздравяване на връзката между теория и практика. Със своето присътвие и изказвания участниците утвърдиха ВУТП като лидер в изграждането на образователни политики, подготвящи кадри за икономиката на бъдещето. Повече информация, както и пълните материали от конференцията, можете да намерите тук.