Българската православна църква почита днес паметта на Св. великомъченик Димитрий Солунски (Чудотворец и Мироточец). Празникът е наричан от народа Димитровден.

Димитрий се е родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий.


След кончината на родителите му Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Загинал мъченически - прободен с копие през 306 г.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Св. Димитрий в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. За мироточивите му мощи се говори в паметници от десети век.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.

Снимка: БТА

Днес мощите на Св. Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят. Почитта към великомъченика Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света гора (Атон). В манастира Ватопед, в Панталеймоновския и в Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

Името на Св. Димитрий е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Св. Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва и традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус.

На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци.

Снимка: БТА

С фойерверки от местността Хамам баир от 20 часа ще бъде отбелязан днес празникът на Сливен - Димитровден, съобщиха от пресцентъра на общината. Всички събития от празничната програма бяха отменени или отложени, заради повишения брой заболели от COVID-19.

Празникът на Сливен е неучебен за всички ученици.

Мъжете с името Димитър в община Сливен са 3333.

Деца от симитлийското село Крупник пресъздадоха традициите и обичаите, свързани с Димитровден. Малките възпитаници на филиала на Детска градина "Радост" показаха прибирането на ратаите вкъщи и носенето на подаръци за близките си и начина, по който в миналото е отбелязван празника, съобщиха от общинския пресцентър.

В една от групите в детската градина е разиграна сценка, в която Свети Димитър се е появил на кон и е размятал дългата си бяла брада, откъдето е пуснал първите снежинки. В друга група децата слушаха за живота на светеца и омесиха хляб за празничната трапеза по стар обичай.

Димитровден е и празник на строителя. По този повод президентът Румен Радев честити празника на професионалното съсловие, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

"Съграденото от българските строители оформя средата ни за живот и създава условия за общото ни благополучие", пише държавният глава в поздравителния си адрес до Камарата на строителите в България.

"Вашият градивен труд оставя своя отпечатък навсякъде около нас - във всеки дом, във всеки град, из цялата страна, сега и занапред", посочва Румен Радев.

Държавният глава изразява увереност, че и във време на трудности общите проблеми, които стоят пред бранша и страната ни, могат да бъдат решавани заедно.