Роден в многодетно заможно семейство на преуспяващ асеновградски търговец, Благовест Сендов получава възможността да се посвети изцяло на науката и тя да се превърне в негова пътеводна светлина през целия му живот. Отличник от гимназията, той се отличава не само с интелектуалните си качества, но и с трудолюбието и административните си заложби.
Само за 15 години успява да извърви трудния път от асистент, доцент (1963), професор (1968), декан на Математическия факултет до ректор (1973-1979) на Софийския университет.
За времето си Благовест Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор и най-младият ректор. На 87-годишна възраст световноизвестният български математик си отиде от тази земя, оставяйки след себе си ценно наследство от трудове, статии и незабравими крилати фрази.
Биографията му е забележителна. Едва на 4 години проявява любовта си към числата. С часове се разхожда в двора на къщата си в Асеновград и брои. Записва прилежно до кое число е стигнал, за да продължи на следващия ден от там.
На 5 г., покрай по-големия си брат, се научава да умножава.
Най-голямата му детска лична драма е сблъсък с отрицателните числа, с които се запознава в четвърти клас. Отнема му много време да свикне с тях и да се научи да ги разбира, споделя самият той приживе.
Без съмнение акад. Благовест Сендов е ярка фигура в научния и обществения живот.
Изявите му са плод на изключителните му заложби и лични качества, но най-ясно се откроява способността му да улавя точно тенденциите в развитието на света, да осъзнава същността на проблемите и намира реални решения в дългосрочен план.
Акад. Петър Кендеров го описва като онзи "талантлив математик", за който се е знаело, че ще извърши големи подвизи. Като това да създаде световно известна школа по Теория на апроксимациитем, например.
Още с приемането на Сендов в Софийския университет през 1958 година преподавателите му вече предусещат важната му роля в бъдещето на България. Впоследствие акад. Сендов се превръща в реформатор в областта на образованието на науката.
Председателства БАН в един от най-тежките периоди, ректор е на университета, в който е завършил.
Ръководи със замах Държавния комитет за наука и същевременно е активен и нестандартен представител на политическия елит, който представя България в редица влиятелни международни организации.
Акад. Благовест Сендов с ген. Добри Джуров
Снимка: Иван Григоров, Dir.bgОще когато е на 12 години баща му Христо Сендов забелязва вродения му нюх да ръководи. Прави го директор на приемателен пункт с 40 души работници. На малкия Благовест се налага да живее в селска къща без течаща вода, да се мие в близката река и да стои на кантара до полунощ.
Тогава получава може би най-ценния съвет в живота си.
Един ден загубва часовника си - рядка вещ по онова време. Баща му не му се кара, а му казва: "Благо, трябва да се научиш и да губиш. Станалото станало. Гледай да не се повтаря, но повече не мисли за това, забрави". Това се превръща в основна максима, която академикът следва до края на живота си.
В Асеновградската гимназия друга една случка го кара да се срамува от себе си. По повод заниманията му с авиомоделизъм, той прочита за съвършените числа (бел. ред. - числа равни на сумата от делителите си, включително единицата). След много мъки съчинява доказателство, че съвършените числа са краен брой. Радостен от успеха, изпраща доказателството по пощата направо до акад. Никола Обрешков в Софийския университет. Почти веднага след това осъзнава, че е допуснал грешка.
След години, когато вече е асистент на акад. Обрешков, тайно се надява професорът да не се сети за писмото.
В политическия живот акад. Сендов е култова личност с цитати, които се помнят и до ден днешен.
Петър Дертлиев, Жельо Желев и акад. Сендов на поклонението на Атанас Москов
Снимка: Иван Григоров, Dir.bgЕдин от тях е изречен по време на бурните заседания в Народното събрание след 10 ноември. Текат ожесточени спорове покрай избора на Петър Младенов за президент. Всички ругаят Тодор Живков. Тогава Сендов изрича крилата фраза:
"Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме!"
Повечето хора смятат, че академикът е автор на думите, но всъщност цитира Библията. Това е посланието на апостол Павел към римляните, което в оригинал звучи така: "Всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един".
Всяко едно от изказванията на академик Сендов в интервюта отзвучава в годините и се превръща в завет, споделят близките му колеги. Те четат трудовете и статиите му с интерес. Самият той често припомня ситуации от собствения си опит с цел да извлече поука за цяло едно общество.
"Навремето, като станах председател на парламента, първата ми работа беше да отида при президента Желю Желев. И му казах: "Д-р Желев, сега сме трима души, които са най-важни в България. Страната ни е в трудно положение, трябва да бъдем непрекъснато на едно и също мнение по основните проблеми на страната и затова предлагам всеки понеделник в 8 часа сутринта, ако искате и от 7, да се събираме на закуска Жан Виденов, вие и аз. И да обсъждаме какво ще правим през седмицата, ще споделяме какви са проблемите. Желев се засмя и каза: "Сендов, ние сме врагове, как ще се срещаме?" Сега е същото, от 30 години нищо не се е променило. Били врагове! Какви врагове са, просто разсъждават по партийному. Честно ще ви споделя - започвам да мисля, че партиите стават вредни, че трябва да се забранят. Дотам ще го докараме. Каквото каже партията - това е. Спомняте ли си "Партийо, ти си права когато съгрешиш дори". Народните представители по конституция гласуват по съвест. Само че каква съвест, ако гласуваш различно от нареждането на партията, ще изхвърчиш. Аз защо напуснах Парламента - нали му бях заместник-председател. За съжаление, някои днес смятат, че колкото повече ругаеш България, толкова си по-интелигентен. Представяте ли си каква глупост е това".
В едно от последните си интервюта от 2018 г. за в. "Труд", акад. Сендов рисува с думи гротескна картина на българския парламент и състоянието на управлението у нас. Думи, които оставят горчив привкус.
Йордан Соколов и Благовест Сендов, 1996г.
Снимка: Иван Григоров, Dir.bgКазва, че "в България за асфалт дават пари, а за хора - недават".
"Политиката днес се налага със сила. Народните представители трябва да си говорят помежду си, а не да се ругаят непрекъснато. А какво е сега - момчета заядливи, така не може! Министър-председателят трябва винаги да говори уважително за президента и обратно. Ако имат проблеми, да седнат и да си поприказват. А не единият като отиде на едно място, другият да не се появява. Както се казва, народът, като децата, трябва да знае, че мама и татко не се карат".
Благовест Сендов е автор на над 270 публикации, от които 170 научни труда, 4 монографии, издадени в авторитетни международни издателства, написал е много учебници, книги, популярни статии.
Благовест Сендов и акад. Йордан Малиновски, 1992 г. по време на заседание на БАН
Снимка: Иван Григоров, Dir.bgПребиваването на Сендов в катедрата по алгебра го насочва към тематика свързана с разпределението на нулите на полиномите и на целите функции. Известна е знаменитата хипотеза на Сендов, която повече от 50 години привлича вниманието на специалистите в тази област, обект е на повече от 100 изследвания и стотици цитати, които продължават да се появяват и сега. Тя е свързана с разположението на нулите на произволен полином с комплексни коефициенти и нулите на неговия производен полином. Това е най-известната задача с български адрес, а нарастващият интерес към нея я превръща вече в една от знаменитите задачи в геометрията на полиномите.
С името на Сендов се свързва реформата в Математическия факултет, която стартира веднага след избора му за декан на факултета, известна като Сендовска система.
През 1979 година, със заповед на Министерството на народната просвета, малък колектив оглавяван от Сендов написва експериментален буквар и математика за I-ви клас. В тях са заложени идеите за образование, при което се поощряват въображението и творческото начало в децата, залагат се основите на трайни навици за самостоятелно учене. Възприет е интегралният подход, обединяващ знания от области, които дотогава се изучават поотделно (Български език, Родинознание, Математика, Рисуване и пр.). В колектива участват изтъкнати дейци на българската култура и наука, поети, езиковеди, психолози, педагози. Експериментът с шестгодишни деца е обнадеждаващ.
Патриарх Максим с акад. Сендов
Снимка: Иван Григоров, Dir.bgБлаговест Сендов получава достойно признание в Европа и света. Той е президент и пожизнен почетен президент (от 1985) на Международната асоциация на университетите (AIU), председател (1984-1992) и почетен председател на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP), Вицепрезидент (1986-1990) на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО, Член (1986-1990) на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU), Зам-председател на Балканския математически съюз. Член на украинската академия на науките.
Член на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.
Акад. Сендов в Президентството през 2014 г.
Снимка: Иван ГригоровТой е зам.-председател (1980-1990) на Световния съвет на мира, член (1986-1990) на Изпълнителния комитет на Борда на директорите на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството.
Една негова сентенция ще остане запомнена и в бъдеще, смятат съмишлениците му. Приживе Сендов обичал да казва: Всичко може, но не всеки го може.
Оказва се от тези, които го можеха.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}