Всеки втори българин смята, че коронавирусът е опасен колкото по-силен грип

В средата на ноември личи малък ръст на тревогата - пренебрежителната крайност като че ли губи позиции, а крайно тревожната расте

14:54 | 16 ноември 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 401 9237 Снимка: БТА

Обществото ни още дава кредит на доверие към мерките за справяне с короновируса у нас и по-скоро ги оценява добре в сравнение с положението в много други страни, коментират от "Галъп интернешънъл" след поредния бърз телефонен сондаж за коронавируса, проведен между 12 и 15 ноември сред 810 души.

Извънредна обстановка

Това вероятно се дължи и на известната либералност на тези мерки, както и на усещането, че част от паниката се натрапва излишно, отбелязват анализаторите. Те отчитат също, че обществото обаче намира и съвсем реални проблеми и хаотичност. Засега в очите на обществото по-видими остават проблемите в здравеопазването, а по-умерени - в икономиката.

Какви са страховете за здравето

В средата на ноември 53,2 процента избират по-спокойното твърдение: "Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип". 23,8 на сто посочват опцията "Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали". 21,1 на сто приемат най-спокойното: "Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника".

По традиция надделява умерено-тревожната реакция, отбелязват от "Галъп", като припомнят, че преди седмици обаче имаше и белези на поляризация - двете крайни опции като че ли увеличиха тежестта си. Сега личи малък ръст на тревогата - пренебрежителната крайност като че ли губи позиции, а крайно тревожната реакция като че ли расте, отчитат анализаторите и допълват, че следващи вълни на сондаж ще покажат евентуално дали ще има задълбочаване на тревогата.

Диаграма: "Галъп интернешънъл"

Какви са оценките за справянето

В средата на ноември няма съществена промяна спрямо предходната вълна на сондаж - общо 44,4 на сто са напълно съгласни (15,5 процента) или по-скоро съгласни (26,9 процента), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса. Общо 54 на сто са по-скоро несъгласни (29,5 на сто) или напълно несъгласни (24,5 на сто).

Оценката е чувствително по-ниска от началото на мерките през март - когато навсякъде по света имаше рекорден ръст в доверието към властите, свързан и с високите страхове. И сега обаче явно обществото е склонно донякъде да отделя темите "политика" и "коронавирус" и оценките за правителството по темата с коронавируса са балансирани, за разлика от негативните политически оценки, посочват от "Галъп". Те отбелязват, че политическо влияние има и в оценката за коронавирусните мерки, но поне засега по този критерий крайности не личат, макар и обществото да остава поделено на две сходни части в мнението си.

53,8 на сто се съгласяват, че България се справя сравнително успешно на фона на много други страни, а не се съгласяват 37,5 на сто. В началото на пандемията това убеждение достигаше почти до единодушие, но фактът, че дори и сега се споделя в мнозинство е показателен, че обществото у нас възприема толерантно мерките, които се вземат. Това вероятно се дължи и на известната толерантност на самите мерки.

По познатата от училище шестобална скала, оценките за различните институции в коронакризата са около "добър", като закономерно те са по-високи при медицинските власти и по-ниски - при администрацията.

Персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, затова и малко повече са онези, които смятат, че Бойко Борисов ще се справи с кризата - близо половината запитани мислят така. Близо 40 на сто обаче са на другото мнение. Тук вероятно роля играе и обществената надежда самият ни народ да се справи добре - която няма къде другаде да се проектира, освен върху текущия управленски връх, коментират от "Галъп".

Как се отразяват мерките на доходите

6,9 на сто казват, че вече са загубили работата си вследствие на кризата, а други 4,3 процента намират непосредствена опасност за загуба на работа. Има 18,6 на сто, които не са без работа, но доходите им са силно намалели, а 15,6 процента очакват намаляване на доходите, макар и да остават на работа.

При 45,1 на сто пандемията не е повлияла и няма очаквания да повлияе. Има и 7,4 на сто, които твърдят, че доходите им дори са се увеличили в последните месеци. Има и малък дял колебаещи се. Това пък са симптоми, които може би показват, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкова зле, на фона на перспективите, които се очертаваха през пролетта, например, отбелязват анализаторите.

Излишна ли е паниката

76,5 на сто споделят мнението, че системата е можело да се подготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, макар че сериозно е и мнозинството (65,5 на сто), което оценява факта, че здравните власти полагат сериозни усилия и загриженост. 76,2 на сто споделят страх, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда - няма положителна промяна спрямо сондажа от преди две седмици. Че има недостиг на лекарства, са съгласни 54,3 процента.

В същото време, 76,9 на сто намират, че медиите създават и излишна паника. Този резултат се затвърждава спрямо предходната вълна на изследване. 62,5 процента и днес виждат вината за паниката основно у институциите.

В крайна сметка, оказва се, че тревогата и укорът към властите у нас са сериозни и те явно се дължат на усещането за хаотичност. В същото време обаче българите ясно виждат и опасността от преекспониране на проблемите, обобщават анализаторите.

Идеята за даряване на плазма се оценява високо. Много положително я приемат 29,8 на сто, а по-скоро положително - 43,4 процента. Така общо 73,2 процента са положително настроени - срещу 11 на сто по-скоро негативно настроени и 9,7 на сто много негативно настроени. Времето ще покаже дали този признак на обществена солидарност ще се разпространи на практика сред широки обществени слоеве, отбелязват от "Галъп".

ИЗБРАНО