Писалките са използвани от книжовници от школата на Цар Симеон. С тях през Х-ти век книгите са били оформяни графично.

"Това е може би не писалката, а рапидографът на Симеон, без никаква шега. Такова нещо не е откривано въобще, не само в България, а и в света", каза при представянето на находката проф. Николай Овчаров, предаде БГНЕС. Предметите са намерени преди дни от екипа на археолога от търговищкия музей Ангел Конаклиев.

Според Овчаров накрайниците са били поставяни върху дървена основа. Всеки от тях е с различен диаметър на отвора, за да се рисуват по-тънки или по-дебели линии.
"Датирането е твърдо - 10-и век, времето на Цар Симеон, времето на голямата книжовност и на правенето на преславските книги. Разбира се, това едва ли е принадлежало на Симеон, но със сигурност на хора от неговата школа", каза проф. Овчаров. Той добави, че със сигурност в района е имало скрипторий (помещение за писане или преписване), но точното му място още не е открито.

Археолозите се похвалиха и с още една голяма находка, въпреки че не e уникална. На метри от откритите медни накрайници е намерен зидан каменен гроб с добре запазен скелет. Там през 13 век е бил погребан епископ.
"Безспорно е, че човекът е бил най-висш духовник по положението на тялото, положено не в хоризонтално положение, а в полуседнало. Така са погребвали епископите", каза проф. Овчаров.
Скелетът ще бъде взет от мястото, за да се даде за антропологичен анализ. Той вероятно ще покаже и от какво е починал епископът. По добрите зъби се смята, че духовникът е умрял на възраст 35-40 години.

Уникално монетно съкровище, заровено до стената на крепостна кула край Синеморец, пък беше открито преди два дни от екипа на проф. Даниела Агре. То е било скрито в естествен трезор между скалите, непосредствено до крепостната стена кулата, която археолозите намериха преди няколко години. Там е бил домът на на митичния тракийски владетел на Странджа Кортодзунтос.

Около 200 сребърни тетрадрахми са били поставени в глинен съд, запечатано с оловна плоча. Предполага се, че обитателите на богаташкия дом са ги скрили и замаскирали по време на пожар, в който цялата постройка е изгоряла. 
"Повечето от монетите са на Лизимах. Има и на Антиох І и на Селескт", каза проф. Агре. Събирани са в продължение на 40 години. Монетите са в много добро състояние. Те тежат 4 кг.

Откритието няма аналог в родната археология и има изключителна научна стойност за тезата, че нашето Черноморие е играло значителна роля в културата и търговията на древния свят. 

„Монетите са доста скъпи и ако бяха попаднали в колекционерите, те щяха да ги разфасоват и да ги разпръснат”, коментира пред БНТ нумизмата проф. Иван Карайотов.
"Когато се обработят всички монети, ще стане ясно коя е първата и коя е последната, не е изключено да се фиксира дори и точна година", каза още проф. Карайотов. Сред тях има такива с лика на Александър Велики, Лизимах, Антиох, Селевкт, Никатор и Мостис. Научна сензация предизвиква и фактът, че монетите на Мостис представляват най-голямата откривана колекция на тракийския цар досега в света.

Екипът на Даниела Агре се завърна на разкопки край Синеморец след двегодишна пауза. В момента проучванията там се финансират със средствата, които правителството отпусна по проекта "Виа Понтика". Вече е проучена голяма част от укрепителната стена, кулата пред нея, както и стопанските постройки.