Сексуалното образование в училище трябва да бъде съобразено с възрастта на децата. Това заяви образователният министър Красимир Вълчев по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос за допускането на неправителствени организации да провеждат часове по сексуално образование.

"Такова трябва да има, и има, но не като самостоятелен предмет. То е част от здравното образование, от обучението по биология", каза министърът, цитиран от БТА.

По думите му трябва да се дискутира дали то не идва прекалено късно, предвид информационната среда, в която живеят нашите деца.

Министърът иска да се разшири образователната среда, така че в училищата да има повече външни специалисти (писатели, общественици), което да спомогне за развитието на способностите и уменията на децата. Това обаче трябва да става с гаранции, че няма да се злоупотреби с възрастта на децата, със статута им на ученици.

За случая в Перник министърът каза, че разрешението е дадено от началника на Регионалното управление по образованието. "Това, което имам като информация, е, че всички родители са дали своето информирано съгласие. От вчера имаме декларация, с която родители настояват това обучение да продължи", допълни Вълчев.

"Първоначалната информация, която беше изнесена, беше от едно семейство. Тя не е потвърдена от нито един друг родител", подчерта министърът. Според него не може да се подхожда с презумпция за виновност към всички юридически лица с нестопанска цел.

Вълчев посочи, че миналата година е изпратил писмо до регионалните управления по образованието, в което е конкретизирал задълженията им в подобни случаи и ясно е казал, че не трябва да допускат беседи, срещи и обучения с деца на всякакви външни лица, които подтикват децата да определят половата си идентичност.

Как трябва да бъде разписано сексуалното образование на децата след случая "Таралежи" в Перник и след като одобрена програма за сексуално образование на фондация П.У.Л.С. първоначално беше спряна заради негативни родителски реакции.

Тази сутрин от Регионалното управление на образованието в Перник са съобщили на фондацията, че програмата може да продължи. Това съобщи за БНР Юлия Андонова, директор "Развитие и комуникации" във фондация П.У.Л.С. и координатор на програмата.

Фондацията работи по програма "Таралежи" в Перник от една година. Родители определиха случващото се в програмата като нередно, макар децата им да не са преки участници, а вследствие на това програмата е спряна с възможни санкции като последици.

"Случилото се с програмата трябва да се тълкува в по-широкия контекст на случилото се с Истанбулската конвенция и Стратегията за детето", смята Андонова.

Тя определя случилото се като тъжно за децата, които са имали желание да учат, и за техните родители, които осъзнават важността на подобно образование в подготовката за живота.

"Програмата "Таралежи" е изключително полезна, посочи Андонова. - Екипът по програмата е квалифициран и допълнително за работа с деца. Методиката идва от Италия, има успешно приложение във Великобритания, а тук е адаптирана за българските условия."

В края на ноември са били проведени срещи с директорите, педагогическите съветници и класните ръководители на класовете, в които е било планирано провеждането ѝ. "Първоначалният обхват бил замислен за четири града в Пернишко, един в Благоевградско и един в Кюстендилско", посочи Юлия Андонова.

"Провеждахме индивидуални родителски срещи с всеки клас, който беше предложен от училището за включване в програмата. Някои класове се съгласиха, други не се съгласиха. Участието в програмата "Таралежи" е изключително доброволно. Всеки един родител получи лично писмо, което ние написахме като организация до родителите, в което подробно обясняваме програмата и каним родителите да преценят дали техните деца биха искали да се включат", поясни Юлия Андонова.

"Всички родители са били изключително доволни. Имаме обратна връзка чрез педагогическите съветници до нашата фондация преди скандала, който избухна", допълни тя и подчерта, че фондацията не е била търсена от притеснените родители, които провокираха силна обществена реакция.

"Първият въпрос, който задаваме на тийнейджърите, когато влезем в час, е "Говорите ли си вкъщи с родителите и с учителите на тези теми?" И горе-долу под 10% от децата вдигат ръка, което е напълно обяснимо. Дори аз като родител, едно време не съм имала с моите родители такъв разговор. Така че няма откъде дори днешните съвременни, модерни, отворени родители да се чувстват комфортно да подхванат тази тема", изтъкна Надя Здравкова от фондацията пред БНР.

"Нишката се къса и учениците търсят информация за това какво ще се случва с телата им, със сексуалните отношения в интернет", допълни Здравкова, според която отсяването на вярната от невярната информация онлайн е проблем.

По думите й, тъй като голяма част от учителите у нас са на възраст над 55 години, самите те признават, че е по-добре по тези теми по-млади хора да говорят с децата.