Вълчев: Променяме изпитването, учениците зубрят това, за което ще ги питат

Българските ученици влошават резултатите си, показва последното международно проучване ПИЗА

18:35 | 3 декември 2019 | Редактор : Георги Брандийски 222 28424 Снимка: БТА

Нашата образователна система е много амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но не успява да трансформира тези знания в умения. Това каза пред bTV министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Българските ученици влошават резултатите си. Това показва последното международно проучване ПИЗА (PISA). Оценяват се уменията на ученици от 79 държави и региони в три области - четене, природни науки и математика. В България в изследването са участвали 6900 ученици в 9 клас.

Виж още Имаме най-много почивни и неучебни дни, оплака се министърът на образованието

PISA изследва не просто знанието за четене и писане, но и как се прилага като умение - търсене на информация, откриване на противоречия. В тази област резултатът на българските ученици е значително под средният. За България той е 420 точки. Първи по среден резултат са децата в Китай с 555 точки.

Учениците по-трудно възприемат знанията по природни науки спрямо 2016 година, става ясно още от обявените резултати. Резултатите показват, че не се наблюдават и по-добри постижения по четене. Леко подобрение има по математика.

Изследването на PISA е проведено между 10 април и 17 май в 197 училища. Обхваща 6900 ученици от 7 и 9 клас.

Резултатите показват, че по природни науки страната ни заема 424-то място през 2018 година в сравнение с 2015 година сме били 446-то място или спад от 22 места.

"Функционалната грамотност изисква осмисляне и свързване на информация и анализ на по-високо познавателно и аналитично ниво, както и боравенето с информация. Тестът за функционалната грамотност PISA мери в много по-голяма степен умения. Границата е условна. Тези, които са под 2-ро ниво, се приема, че имат базисна, но не и функционална грамотност", посочи министърът.

Виж още PISA: Всеки четвърти ученик в страните от ОИСР няма основни способности за четене

"Ние имаме слаби резултати по PISA, но при теста, който мери базовата грамотност при 4-ти клас и е насочен към базисната грамотност, сме на 8 - 9-то място в Европа. Разликата не е само между 4-ти и 9-ти клас, за които е тестът. Тестът е насочен към мерене на умения. Нашата система е много амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но не успява да трансформира тези знания в умения. Другите системи са в много по-голяма степен ориентирани към това да изградят умения. Това е преходът, който правим - да обединим двете понятия. Той започна през 2016 г. поетапно все още не е приключил по отношение на учебните програми", каза още Вълчев.

По думите му се променят изпитните формати, защото учениците учат това, за което очакват да ги изпитат.

Виж още Красимир Вълчев: Отличникът през 21-и век е ученикът, който е създател

"PISA мери нещо съвсем различно. Това е способност да свързваш информация, да се прави транслиране на информация в математическите задачи например. Изисква се свързване на знания и умения. Нашата система го прави, но ни е необходимо време между 6 и 9 г. Правим реформата, но друг е въпросът дали е достатъчно ефективно. Няма нищо изненадващо в резултатите. Имаме стабилни резултати - статистически колебания и случайни отклонения. Предишният път имахме по-високи резултати. Не следва да драматизираме ниските резултати особено по математика и четене, защото те са по-ниски, но в рамките на статистически незначимото. Това, което правим и трябва да го правим по-ефективно, е да въведем компетентностния подход в образованието. Той минава през учебните програми, изпитните формати, методите на преподаване и др.", добави министърът.

Според Вълчев учителят трябва да има повече време да затвърждава знания, да кара учениците на дискутират, проблематизират и анализират.

"Системата трябва да се префокусира върху мотивирането на интереса за учене на учениците. Проблемът в традиционните системи като нашата е, че ученикът получава знания, но не може да ги трансформира в знания. Уменията са това, което остава след като забравим всичко останало, което е научено в училище, както е казал Айнщайн. Всеки един от нас учи много повече извън училище през целия си живот. Затова е важно системата да мотивира, защото иначе учениците се демотивират и ще натрупат дефицити, разочарования, трудности и системата ги изхвърля", каза още Вълчев.

ИЗБРАНО