Юлия Андонова работи във фондация „П.У.Л.С.”, която е регистрирана през 1999 г. Организацията работи на територията на Перник и региона, но обслужва клиенти от цяла Югозападна България като предоставя подкрепа и услуги за хора, пострадали от насилие и техните семейства. Юлия Андонова присъства на дискусията за Истанбулската конвенция, която бе организирана в Софийския университет. Ето какво сподели тя в интервю за Дир.бг.

- Г-це Андонова, присъствахте на дискусията за Истанбулската конвенция, която се проведе в Софийския университет. Получи се сблъсък на различни тези. Кой какво защити, обоснова и изтъкна като доводи „за“ и „против“?

- От 10 години работя с пострадали жени от домашно насилие. Виждам проблемите ежедневно. В този смисъл не знам дали думите дискусия и дебат са най-правилните, ако говорим за сбирката в Софийския университет. За мен бе важно да участвам там, за да поговорим честно и открито за плюсовете и минусите на Истанбулската конвенция. За съжаление, за мен това, което се случи, не бе нормалната форма на диалог.

Когато някой говореше „за“, когато искаше да вземе думата и да сподели вижданията си, се стигна до грозни и неприятни ситуации, в които бе освиркван и не му беше позволено да говори. Това е неприятно, определено, и много тъжно. Очаквах на сбирката да се съберем цивилизовани хора, които конструктивно да говорим за проблемите на домашното насилие.

От друга страна, видях това, че опозицията, ако мога така да нарека противниците на конвенцията, вече са изчерпали своите разумни доводи. В момент, в който се стигне до реч на омраза, до нецензурни думи, до истерия в залата – нещата са ясни. До такива похвати стигат хора без доводи и аргументи, които вече стават агресивни, защото няма как по друг начин да си защитят тезата. Това съм го научила от практиката си. От дълги години ние, хората в тази сфера, говорим за конвенцията. Като човек, който пряко се сблъсква с домашното насилие над жени, аз нямам съмнения в нейната полза. Някак си се измества фокусът на вниманието от същината на конвенцията, която е пряко свързана със защитата на жените от домашно насилие.

- Опасенията на хората са свързани с това, че се въвеждат нови термини и понятия, които не са характерни и общоприети. Които ни се налагат, едва ли не, и които в бъдеще време може да повлияят различно на подрастващите? В хората, в масата остава усещането, че има не изчистени послания...

- Вижте, в последните дни просто темата Истанбулска конвенция предизвика голям обществен интерес. За всяко едно от опасенията може да се коментира ясно и точно, за да се обясни какво се иска, какво се цели и защо е така. Има много фалшиви неща, нарочно използвам думата фалшиви, които се говорят за Истанбулската конвенция. Става въпрос за хората, които са против ратифицирането й.

Един от най-оспорваните членове е чл. 14, който касае превенцията на насилие и въвеждането на образование в училище. Всеки здравомислещ човек, всеки, който чете, може да прочете становищата на организации в цялата страна, на адвокати с голям опит, на хора, които работят на терен, които тълкуваха термините. Нито едно от нещата, които са изписани като доводи „против“, не води след себе си до фактическа промяна на нещата, така че пострадалите да получат закрила.

Много се говори за „трети пол“? Всъщност в конвенцията никъде не е записано това нещо.

- Защо се заговори тогава...

- Чудесен въпрос? И ние това се питаме. От 3 януари и ние, хората, които сме навътре в проблема с домашното насилие, си задаваме същия въпрос. Къде хората видяха „трети пол“, къде видяха „гей образование“, къде видяха „узаконяване на гей бракове“ и т.н.

Има голямо неразбиране на понятието „gender“. Има неразбиране в обществото на това и се спекулира с него. „Gender“ е английска дума, която се превежда като пол. Има хора, които добре описаха значението й. Иначе от един неточен превод се измести фокусът от същината на Истанбулската конвенция – а именно, защитата на жени от домашно насилие. Знам, че е трудно да се говори за насилието, защото хората не обичат да говорят за него. Това е болезнена тема. Всъщност, защитата от домашно насилие трябва да ни бъде приоритет. Точно това е тезата, която изразява същността на Истанбулската конвенция, и това е причината тя да бъде създадена.

Много бих искала обществото ни да говори за домашното насилие, за децата, които са свидетели на домашно насилие. Тези деца отиват на училище и там пренасят видяното вкъщи. Те повтарят семейния модел, но вече в обществото, в учебната среда за тях. Всички чухме, че в последните дни имаше знакови случаи – деца убиха бездомник, деца с увреждания са жертва на насилие в център и т.н.

И ако това е фокус от последните дни, то при нас, хората, които работим на терен, това е ежедневие. Домашното насилие е ежедневие.

И сега цялото общество се възмущава и пита: „Как тези деца могат да убият човек? Защо?“ Ще отговоря, че може, когато в обществото ни насилието е ежедневие и когато не предприемаме мерки срещу него. Когато не защитаваме децата от насилието в техните семейства, ще го виждаме в нашето ежедневие. Именно затова казвам, че дебатът, който тръгна около Истанбулската конвенция, не трябва да бъде „третият пол“, какво е „gender“ и т.н. Дебатът е домашното насилие. Истанбулската конвенция регламентира всички аспекти на насилие, основано на пола. Говорим за превенцията, подкрепата, санкцията на насилниците, защитата на хората, претърпели насилие. Просто като общество сме длъжни да дадем подкрепа на по-слабите и пострадалите.

- А дали в един последващ момент няма да се случи така, че жените да използват Истанбулската конвенция като мярка за защита. Просто да спекулират с правата, които им дава конвенцията, и така да се възползват...

- Разбирам това, защото и в момента може да се говори за спекулации. И в момента има Закон за защита от домашното насилие. Макар и да се нуждае от промени, за да бъде още по-ефективен, той действа. Така че и сега една жена може да се „възползва“. Има компетентни органи, които могат да преценят дали се спекулира с това, или не.

Работя в организация, която съществува от 18 години. Смея да твърдя, защото съм човек, който работи на терен, че в последните 10 години нашата организация не е оказала помощ на „спекулираща“ жена. Да, може да има спекулации, когато някой реши. Силно вярвам, че обществото ни може да бъде критично и ако някой спекулира, да си понесе санкцията.

Работя в кризисен център и през нощта. При нас идват жени и деца по пантофи! И не идват от бедни семейства, защото това е също спекулация, че насилието е само в бедните семейства. Не е така. И това е жестокото. Насилието не е само в ромските общности, не е само в маргинализираните групи – насилието е навсякъде. Най-жестоките ни случаи на насилие не са от ромските общности. Имаме много случаи, когато жертви напускат хубавите си семейства, хубавите къщи, за да получат закрила и спокойствие, за да могат да спят спокойно.

- Истанбулската конвенция получи челен сблъсък с Българската православна църква. Митрополитите от Светия Синод излязоха с категорична декларация, в която се обявиха против...

- Много тъжно. С много голяма тъга прочетох декларацията на митрополитите. И съм изненадана от тяхното становище. От една страна Българската православна църква, изхождайки от християнските ценности, следва да пази семейството, да се отнася с мир, любов и уважение към всички граждани. Църквата не взима отношение по други значими въпроси, а сега взе становище, което не подкрепя пострадалите.

- По-скоро те изразиха становище и несъгласие с определението на думата „пол“ и че има различно тълкуване на мъж и жена...

- Няма такова противоречие. Всички знаем, че в обществото ни има социално отредени роли на пола. И ние се борим с тези стереотипи. Ако не се борихме с тези стереотипи, днес жените сигурно нямаше да можем да носим панталони. Днес, в нашето общество, говорим за равнопоставеност между бащата и майката. Гледането на децата не е отговорност само на майката.

- Много държавни институции са „за“ конвенцията...

- Силно се надявам нашето общество да докаже своята зрялост и да приеме разумните доводи, да надмогне страха. За съжаление обществото ни живее в страх, живее с мисълта, че за нещата, които стават вкъщи, не трябва да се говори. Ето тук идват манипулациите с „третия пол“, с „gender“, „образование“, „гей бракове“... Така те станаха популярни в обществото ни в последно време.

Просто е по-лесно да отхвърлиш нещо, защото си казваш, че това на мен не може да се случи, отколкото да се изправиш срещу реален проблем, какъвто е домашното насилие, и да търсиш решение. Добре е, че се говори за насилието. Истанбулската конвенция защитава жертвите. Само в нашата организация за помощ към нас се обръщат над 300 жени и деца на година. Разбирайте хора, които имат нужда от помощ сега, които са жертва. Истанбулската конвенция е за тях, защото ще ни позволи да им помагаме по-добре.