Училищни психолози: Закон за дейността ни е нужен, но не в този вид

Експерти споделят кои моменти от законопроекта биха ощетили тяхната работа

16:09 | 24 февруари 2021 | Автор : Елза Тодорова 28 2940 Снимка: БТА

Откакто на 17 февруари Законопроектът за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите мина на първо четене в здравната комисия на парламента, не стихват и реакциите на съответните специалисти от публичната и частната сфера. Сред тях са и училищните психолози и педагогическите съветници, като от тяхно име пред Dir.bg Рени Велчева - педагогически съветник в 41-во Основно училище "Св. Патриарх Евтимий" в София, обобщи кои са притеснителните моменти в законопроекта.

Припомняме ви, че той беше внесен от председателя на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова. Идеята е психолозите (дейността на психотерапевтите попада в обхвата на друг закон б.р.) да упражняват професията, само ако имат квалификация бакалавър, магистър, доктор по психология или доктор на психологическите науки и са вписани в регистъра на правоспособните психолози. По думите на вносителя целта е да се гарантират правата на потребителите на психологически услуги.

Виж още Правят общ регистър на правоспособните психолози

Професионалната общност на училищните психолози и педагогическите съветници са съгласни, че е необходим закон, който да регламентира квалификацията и професионалната дейност на психолозите в съответствие с Европейското законодателство и с реалната ситуация на професионалната общност у нас. Имат обаче възражения срещу конкретния законопроект. Рени Велчева, която освен педагогически съветник е и клинчен психолог, обясни кои са проблемните моменти:

"Искаме да има закон и регулация, но не в този вид. Би трябвало да има държавна регулация на нашата професия, но с това да се заеме някоя институция - да организира този процес, да се свикат всички работещи в частен и държавен сектор по всички възможни направления, за да няма ощетени. Това е от обществена важност, защото нашите услуги са достъпни в сферата на публичния държавен сектор, но и в частния, където няма никаква регулация. В този смисъл е важно да се знае кой е психолог, какъв вид психолог точно е и каква квалификация му е необходима, за да работи.

Разписан така законопроектът обаче излиза, че Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ) ще легитимира образование, добито в акредитирани учебни заведения и ще казва какво трябва да се учи, за да се случи съответното ни членство и право на практика. Това е абсурдно, при положение, че дипломите са придобити легално и университетът вече е дал това право. Ще се окаже така, че колеги ще трябва да доучват, дори да са бакалавър или магистър по психология, или магистър по даден вид психология, която не е конкретно Психология на развитието. Тоест те ще трябва да едва ли не да запишат още една магистратура, което на базата на техния придобит опит в системата на училищното и предучилищното образование е абсурдно. Отделно на длъжност педагогически съветник има много специалисти, които са с бакалавър или магистър по педагогика".

Именно затова според нея трябва да се намери друг начин да се случва тази регулация - от независим орган, и да се уточни с академичните и с практикуващите психолози. По думите ѝ Дружеството на психолозите в България, което има претенцията да бъде съсловна организация, реално не отговаря на критериите и стандартите на такава според текста на законопроекта.

Освен това училищните психолози и педагогически съветници намират несъответствия и конфликти с Кодекса на труда, с Административно-процесуалния кодекс, със Закона за административните нарушения и наказания. Някои от текстовете например допускат проверки при жалба от родител.

"Ние имаме един работодател и той е директорът на съответното учебно или детско заведение и ще трябва да доказваме своята компетентност пред две институции - проверяващите ни по закон, които са Регионалните управления по образованието към съответния областен град или област, и МОН. И ако родител пусне жалба до тези институции, до Етична комисия и до дружеството, то ще може да ни проверява и да ни налага санкции и глоби. А би трябвало само работодателят да може да ни санкционира и проверява. Освен това се нарушава и конфиденциалността между клиент и психолог и кой и как ще изземва документи?", пита Велчева.

Не са предвидени и конкретни деяния, които представляват административни нарушения, нито кое конкретно административно наказание се налага за всяко от тях, пък пише в Становището на Инициативна група "Училищни психолози и педагогически съветници", депозирано в приемната на Народното събрание на 17 февруари, но публикувано едва на 23 февруари на сайта на институцията.

Неразбиране има и относно членството във въпросното дружество.

"Ще трябва да сключваме професионални застраховки, което само по себе си е нещо добро, но не знаем какви ще са условията ѝ и от кое точно ще ни пази. Не се знае и клиентът как може да бъде предпазван и не е структурирано ясно какъв ще е начинът, каква е процедурата, по която това ще се случва. Не е ясно написано и какво означава "професионална застраховка", при кого може да се сключи. Дали ако това е ДПРБ, няма да е конфликт на интереси? Как и кой ще установи дали даден психолог е в ситуация на "виновно неизпълнение на задълженията", ако клиент го съди поради други субективни причини и кой ще докаже това? ДПРБ превръща ли се в съдебна инстанция?, питат във възраженията си пред законодателя училищните психолози.

Няма и ясно разписани правила за какви допълнителни квалификации и продължаващо професионално развитие ще бъдат подпомагани специалистите от дружеството.

"Много хора за засегнати от законопроекта, защото само ние сме приблизително 1200 души педагогически съветници и училищни психолози, но има клинични психолози и в здравеопазването, в социалната сфера, в Центровете за обществена подкрепа и др.

Отделно, ако човек няма пари да си плати и не е наясно с образованието на специалиста и например не прави разлика между психолог, психотерапвет и т.н., е много важно да се намеси държавата и да подаде ръка на самите психолози в този процес. Но той изисква доста работа и много добър обществен диалог, който да се случи между всички засегнати страни - министерства, експерти, колеги от частната практика, от държавния сектор и всички други направения, в които има психолози", призовава Велчева преди окончателното приемане на законопроекта.

ИЗБРАНО