Искането за спешно разглеждане на информацията за възникнали трудности с приложението на Европейската конвенция за екстрадиция е отправено и до Европейския комитет по проблемите на престъпността, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата.

Поводът е липсата на конкретен отговор повече от 1 година и 4 месеца на молба за екстрадиция, както и липсата на конкретен отговор повече от 8 месеца на допълнителна молба за екстрадиция на Цветан Василев, намиращ се на територията на Сърбия, въпреки направените запитвания за това до сръбския министър на правосъдието.

Молбата за екстрадиция на Цветан Василев е от 18 септември 2014 г. и е изпратена по дипломатически път с нота от 22.09.2014 г. на българското посолство в Белград. Допълнителната молба от главния прокурор Сотир Цацаров до сръбския правосъден министър пък е от 21 май 2015 г.

От прокуратурата напомнят, че до западната ни съседка са изпратени и две молби за правна помощ – за призоваване на бившия собственик на КТБ в качеството му на обвиняем, на които също все още няма отговор от Министерството на правосъдието на Сърбия.

Липсата на отговор от страна на сръбските власти по настоящия конкретен случай при наличието на напомнителна кореспонденция за това, в един нетрадиционно дълъг, надхвърлящ по наша преценка разумните срокове за произнасяне по молба за екстрадиция, на фона на традиционно добрите професионални контакти със сръбските власти, ме мотивират да отправя към Вас настоящото искане, да бъде инициирана в спешен порядък процедурата на разрешаване в дух на приятелство на възникналите затруднения по приложението на чл.18 ал.1 от Европейската конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на 13.12.1957 г.“ е посочено още в искането на главния прокурор Сотир Цацаров.

През 2014 г. Цветан Василев бе обвинен задочно за източването на 206 млн. лева от КТБ. Той така и не се върна в България и бе обявен за издирване от Интерпол. По-късно банкерът бе задържан в Сърбия, паспортът му беше отнет и бе задължен всеки ден да се подписва в полицията.