Цифрата е впечатляваща, пазарът остава един от най-големите в света. Въпреки кампаниите за отказване на цигарите, въпреки надписите по кутиите. Това показва колко отговорна и важна е ролята на  тютюневите компании за въздействие върху тези хора, върху общественото здраве  чрез насърчаване на алтернативни продукти.

Но бизнесът си е бизнес и битката за пазарни дялове навсякъде ще става все по-ожесточена. Бъдещето в този сегмент на икономиката е на онези компании, които успеят да предложат намаляване на опасностите за здравето, търговска инициатива и инвестиции в разработването на алтернативни продукти и задоволяване на потребителското търсене.

Важно е милионите мъже и жени, които пушат цигари да намерят по-малко вредни, но задоволяващи алтернативи на тютюнопушенето. Въпросът е  кой ще им даде даде този избор.

Общата икономическа цена на тютюнопушенето в глобален мащаб възлиза на 2 трилиона долара, коригирана с паритета на покупателната способност (ППП) от 2016, показват данните на "Tobaco atlas".

Около 30% от тези разходи са директните разходи за пушене: това са разходите, свързани с лечението на заболявания, дължащи се на тютюнопушенето, които включват, но не се ограничават до хоспитализация, лекарства, лабораторни тестове, такси за консултации и др. По-голямата част от общите разходи за тютюнопушене са непреки разходи, които отчитат загубата на производителност поради смъртност или заболеваемост, дължаща се на тютюнопушенето.

"Икономическата цена на тютюнопушенето е равна на почти 2% от общата икономическа продукция в света", казва д-р Нигар Наргис, директор в изследователската програма "Икономическа и здравна политика" на Американското дружество за борба с рака, който бе ключов изследовател в изследването.

Той отбелязва, че развиващите се страни носят голяма тежест на разходите, около 40% от общия дял. Това е огромна цифра, като се има предвид загубената стойност на ресурсите, които биха могли да бъдат разпределени за други продуктивни сектори на икономиката като образование, здравеопазване, технологии и производство.

И така, кой има най-голям шанс да остане на този огромен пазар и да предложи продукт, който не само пази здравето, но и не се предлага на по-висока цена. Отговорът е-който направи необходимите инвестиции в нови продукти.

Един пример. "Филип Морис", тютюнев концерн №1 в света, хвърли 3 милиарда долара, за да разработи  нагреваемо тютюнево изделие, което функционира на принципа на нагряване, а не на горене, на съдържащия се в него тютюн. Нагретият тютюн не образува дим, а пара с аромати и никотин, защото не протича процес на горене, както при цигарите или другите тютюневи изделия за пушене.

Нагреваемите тютюневи изделия по своята същност са бездимни тютюневи изделия и това се налага като извод както в Директивата за тютюневите изделия (Директива 2014/40/EC), така и в българския Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСИ).

Логиката на термина “бездимен” се основава на разбирането, че за да има “пушене”, при употреба трябва да протече процес на горене. Тъй като при тези иновативни продукти тютюнът не гори –максималната температура е около три пъти по-ниска от тази, при която обикновената цигара гори – те се наричат “нагреваеми” или “бездимни”. това се казва в аянализ на ИПИ за развитието на новите тютюневи продукти.

Изводът е, че те определено са различен продукт от традиционната цигара и трябва да подлежат на различен режим от фискална и регулаторна гледна точка.

Макар че нагреваемите тютюневи изделия не са цигари или друг тип тютюневи изделия за пушене, тези нови продукти предоставят на потребителя изживяване, което е сходно с това при пушене на цигари, като по този начин осигуряват алтернатива на пушачите.

В този смисъл бездимните тютюневи изделия имат потенциал да играят важна роля на пазара на тютюневи изделия. Такива изделия вече навлизат на различни пазари (в т.ч. и в ЕС), като водещ пазар в това отношение е Япония.

Данните от Япония потвърждават твърдението, че нагреваемите тютюневи изделия могат да заемат сериозен дял от пазара, тъй като дават на пушачите възможност да преминат от традиционни цигари към такива нови бездимни тютюневи изделия.

Какъв пазарен дял ще имат този вид тютюневи продукти през 2025 година е трудно да се каже. Ясно е само, че при запазване цената на този продукт близо до цената на традиционните цигарени продукти, неговите шансове за ръст са много по-големи. Съответно и възможностите за връщане на инвестицията и за нови инвестиции в същата посока.

Лошата новина за България е, че няма на своя територия такова производство. Добрата-че Филип Морис Интернешънъл инвестира 490 млн. евро във фабрика за бездимни тютюневи изделия в съседна Румъния. Тя ще е високотехнологично съоръжение за производство на новите нагреваеми бездимни тютюневи стикове HEETS, които се използват с IQOS /системата за нагряване на тютюна. Така компанията прави още една стъпка към постигане на голямата си цел - бъдеще без дим.

Преструктурирането на фабриката в Румъния в съоръжение за производство на тютюневи стикове HEETS вече стартира, като се очаква то да приключи до 2020 г. Инвестицията ще създаде 300 нови работни места за висококвалифицирани работници в допълнение към вече заетите в нея 600 души.

Компанията обяви, че увеличава производствения капацитет на своята фабрика за производство на тютюневи стикове HEETS в Болоня, Италия.

Освен това планира инвестиция за изграждане на нова фабрика за HEETS в Дрезден, Германия, и трансформира цигарените си фабрики в Гърция и Русия в производствени мощности за HEETS.

IQOS и HEETS се предлагат на повече от 27 пазара в света, включително и в ЕС в Гърция, Италия, Португалия, Полша и др., а в Румъния са на пазара от ноември 2015 г. Плановете  са до края на 2017 г. новите продукти да се предлагат на 30-35 пазара.
В България Народното събрание прие нова регламентация и акцизна ставка за нагреваеми тютюневи изделия и това направи появата им на родния пазар законодателно уредена.