Целта на Медицинския съвет е изготвяне на алгоритми, препоръки за лечение на Covid-19

Трябва да се правят тестове за коронавирус на много повече хора, заяви доц. Мангъров

13:20 | 24 март 2020 | Редактор : Калина Петрова 363 11744 Снимка: МС

Създаденият към МС Медицински съвет е с цел да се справи със здравен проблем като COVID-19, за който нашата здравна система не е подготвена. Държавата прави всичко необходимо да се справи с тази епидемия, но здравната ни система няма нужния ресурс, каза на първия брифинг председателят на Съвета проф. Коста Костов.

Извънредна обстановка

Нашата цел е да съобщаваме горчиви истини, които да превръщаме в сладки победи, каза Коста Костов. Той представи членовете на Съвета, като подчерта че те са личен негов избор.

"Влизаме в този съвет като лекари и ще излезем от него като лекари. Искаме да опазим имената си чисти на изхода. Единствената ни цел е да направим всичко по силите ни, за да се отскубнем всички заедно с най-малко загуби", заяви той.

По думите му над нас е надвиснала сериозна заплаха и ни трябва сериозна хигиена на информацията. За това съветът създава Фейсбук страница, одобрена от Министерството на здравеопазването. "Посланията на колегите да стигат до хората така както са изречени от нас", заяви проф. Костов.

Членовете на Медицинския съвет са:

проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог от МБАЛ "Токуда", проф. Галина Кирова, началник на клиника по образна диагностика от МБАЛ "Токуда", проф. Савелина Поповска, патолог, адвокат д-р Мария Петрова, експерт по медицинско право, д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, доц. Атанас Мангъров, инфекционист и педиатър, началник на Клиника по детски и инфекциозни болести - Инфекциозна болница - София, доц. Васил Велчев, кардиолог, доц. Любомир Киров, общопрактикуващ лекар, проф. Георги Момеков, фармаколог, д-р Валентин Павлов, зам.-председател на Българския зъболекарски съюз, проф. Николай Младенов, специалист по анестезиология и интензивни грижи, доц. Росен Калпачки, невролог, доц. д-р Александър Симидчиев, пулмолог, Константин Вълков, програмен директор на "Дарик радио".

Целта на Медицинския съвет е изготвяне на алгоритми, препоръки за диагноза и лечение на Covid-19 и неговите органни инфекции.

Медицинският експертен съвет има намерение да създаде още по-високо доверие у обществото за предприетите мерки. Същевременно да засили информативността за всичко онова, което се прави в областта на медицината за справяне с коронавируса.

Негова цел е да помогне и на гражданите да се чувстват по-сигурни и да им се дава навременна информация.

Представителите му ще дават по две пресконференции седмично - във вторник и в петък. Ще бъде създаден и фейсбук портал с актуална и достоверна информация.

Доц. Атанас Мангъров разясни повече за тестовете. Той обясни, че болен с коронавирус отделя вируса в околната среда. Това се случва около 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми и 20-30 дни след края им. През това време вирусът може да бъде хванат с бързи и бавни тестове.

Какво обаче се случва с контактните на един болен?

Едните може да са го заразили, но вече да не са в състояние да отделят вируса в околната среда. Когато на тези контактни се прави тест, не се намира нищо. За да се установи, че те са били болни трябва да се направи серологично изследване - имунохроматографски тестове, с които се установява, че ако има антитела, това означава, че е карал коронавирусната инфекция.

Ако това не се направи - този човек е в графата отрицателен, което се случва масово, заради което при значителна част от контактните не се установява нищо.

Втората група контактни, са тези които болният е заразил. Ако той ги е заразил сравнително скоро, защото той е отделял вируса поне 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми, то тези хора няма да отделят вируса и няма как да ги хванем с нито един тест. Тази втора група, ако се изследват само с методи, с които се открива отделяне на вируса в околната среда, ще останат неоткрити.

Затова са важни имунохроматографски тестове с които можем да получим данни за това, че някой е прекарал коронавирусната инфекция.

В момента у нас се правят тестове за потвърждаване на една установена инфекция, каза доц Мангъров.

Трябва да се правят тестове за коронавирус на много повече хора, каза още той. Това не се прави и ние не знаем къде сме, а в Южна Корея са направени 150 хиляди, в Германия на ден по 20 хиляди теста, посочи доц. Мангъров.

Ние ползваме тестове за потвърждаване на установена инфекция и всъщност, независимо от мнението на кризисния щаб, трябва да положим усилия да променим мнението им и тези тестове да бъдат използвани сред много хора. Без тези тестове не можем да установим точно състоянието на контактните, нито да направим добро серо-епидемиологично проучване, което да ни даде информация за това, което можем да очакваме, допълни той.

Психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова съобщи, че се увеличават тревожните разстройства, паническите кризи и допълни, че в момента се прави алгоритъм, който да послужи на хората как да си помогнат сами във връзка с появяващата се симптоматика на стрес и тревожност, преди да стигнат до специалисти. Ще се мисли и какво да се направи за работещите специалисти, за превенция на синдрома на "професионалното изпепеляване".