В последните години стана модерно на днешния ден да празнуваме два празника - българския Трифон Зарезан и католическия Свети Валентин. 

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по нов стил) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.

Празникът е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път той започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.

На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успението на свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни - Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището "философ" и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Свети Климент Римски".

Традицията за празнуването на Свети Валентин като "ден на влюбените" възниква в Европа в края на 14-и век под влияние на английската и френската литература. В католическата традиция се почита паметта на двама мъченици с това име - свещеник в Рим и епископ в Терни, загинали по време на християнските гонения през 3-и век.

В памет на писмата, които свещеникът Валентин пишел за неграмотните влюбени, на 14 февруари е прието да се изпращат поздравителни картички - "валентинки". Те стават особено популярни в Англия. Правели се от цветна хартия и се изрязвали в различни форми.

Най-ранните "валентинки", запазени до днес, са от 15 в. В Британския музей е изложена картичка, изпратена през 1415 г. от Орлеанския херцог Шарл, който бил заточен в Лондонската кула, до неговата съпруга. В Британската библиотека се съхранява писмо от 1477 г., в което девойка моли младеж да докаже, че я обича.

Днес "валентинките" са втори по популярност след коледните картички.

Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвувателни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.