Из Фейсбук мнозина се подиграват с хората в Трън, които прeдпочетоха чистата си природа пред златодобива и се питат къде са им туристите. Ами, ако човек се вдигне за час от София ще е там и сам ще се убеди - пълно е с туристи.

Алеко, който посетил градчето, е написал: "Ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария"...Още в центъра на града на 48 км. от Перник и на около 70 от София се натъкваме на приятния хотел "Ерма", точно срещу огромното читалище, кръстено на европейската на първата народна артистка на България - Гюрга Пинджурова, любимата фолклорна певица на Тодор Живков. Двете сгради доминират на централния площад, заедно с кметството и колона в памет на героите. Хотелът до нея изглежда като алпийски и като да е 4 звезди, но всъщност е 2. Неговият ресторант, приятен отвътре и с импровизирана градина, има специален отдел "Трънски блюда", сред които типичната местна баница зелник, тукашната кавърма, градската рецепта за гювече, боб в тавче с кълцано месо, "зеленчуково тавче с люто чушле", боб по трънски с ориз и качамак, в който - освен сирене, в този край слагат и червен пипер. Впечатление прави и "мандръсаната питка".

Веднага след хотела табела сочи към Ждрелото на Ерма - едно от природните чудеса на България, което е само на 3 км, а до пътя е старата хижа "Ерма" точно до реката, на която е кръстена, с кръчма в ретро стил на тераса над бързите и приказно чисти води. Два паркинга са специално направени за стотиците автомобили, десетките мотори и немалкото автобуси, с които туристи от други части на страната, от съседна Сърбия, а видяхме дори две семейства араби, пристигат да се възхитят на чудните гледки. Ждрелото е съвсем наблизо до паркинга, покрай който местни жени продават различни видове биопродукти - от разновидности на мед, каквито едва ли сте виждали - например, събран от листата на мента, домашна лютеница, сиропи от "беритата", на които е толкова богат Балканът в Западна България.

Алеко, който посетил градчето, е написал: "Ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария"...

снимка: фейсбук

До ждрелото има специално направена екопътека, която криволичи по канарите надолу към стар дървен мост, който сам по себе си е атракция, но открива приказни гледки към природната забележителност от една страна и към водоскоците от другата. Нататък следва изкачване към заслон. Срещу него пък пътят продължава през уникален каменен тунел, който трябва да се види.

Минавате само метър към светлината в дъното, а температурата изведнъж се срива с десетина градуса ,усещате пронизващ вятър и така, докато излезете от другата страна. Малко по-натам има площадка, от която се разкрива една от най-добрите гледки към околните канари.

Можете да продължите надолу към рибарника и съседното село с изненадващото име Банкя - също като родното място на премиера недалеч от София, или да се върнете по пътя обратно през тунела към най-западния град на България. Освен колоездачи, даже някои мотористи и автомобилисти си спестяват усилията и направо с моторните си превозни средства шестват из природата, което е странно, вместо да използват краката си и да дишат свеж планински въздух, но вероятно им харесва.

Върнали се в центъра, вместо към София , поемете по моста над реката към близкия КПП Стрезимировци - едно село, което е разделено между България и Сърбия. Но не стигайте до него. Освен интересна църква вдясно, завой вляво, означен с табела и още един вдясно, водят към село Студен извор. То е забележително с единствения по рода си Музей на киселото мляко. Причината е, че това е родното място на Стамен Григоров, българския учен, завършил в Женева и продължил в Института "Пастьор" в Париж, който описва прочутата бактерия Лактобацилус булгарикус. Той е разположен в неголяма възстановена стара къща, в две от чиито три стаи е разказана историята и е показано как се прави киселото мляко. В третата стая, където се плаща 4 лв. такса и може да се купи оригинално селско кисело краве мляко. Чудесен финал за един хубав ден само на час път от София.