В общината влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на църквата, а Свети Стефан посочвал дейността и призванието на отделните й членове.

Смята се, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Свети Стефан и го пребили с камъни. Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: “Господи, не им зачитай този грях!“.
Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

През пети век част от мощите на светеца са открити и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че “затваря кръга“ на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия.
 
На този ден имен ден празнуват всички с имена Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка, Венцислав, Венцислава.