"Малко е комично, че днес политиците все се нагласят точно под портрета на Левски, като ги снимат и той стои като ореол над главите им. Това е доста рисковано сравнение. Той не се е борил, за да заеме висок чин, а обратното - казвал е, че ако на някого му сече главата повече, той сам ще му предложи своето място. Това днес е много актуално, защото обикновено начело на държавата се оказват доста неподготвени."

Това заяви по БНТ писателят Стефан Цанев, автор на пиесата "Тайната вечеря на Дякона Левски".

По мнението на твореца доста случайни хора попадат начело на държавата:

"Защото да управляваш една кола, самолет, се учи, но да управляваш държавата, е много по-отговорно. Ние нямаме такова образование в България за подготовка на държавници."

"Диктаторските режими са по-чувствителни на тази тема. Един диктатор, за да се задържи на власт, той не разчита на мнозинството, както днеска един държавник, той разчита да се огради с умни и опитни хора, които да управляват заедно с него. Ние се присмиваме на Тодор Живков за ловната дружинка или на цар Борис, който се огражда с писатели, философи, с умни хора, но това никак не е случайно, отбеляза Стефан Цанев и продължи:

"В нашата държава и държавите наоколо много по-добре би било да се избират умни и учени хора да управляват държавата. Защото демокрацията има един недъг, че мнозинството винаги избира да го управляват хора, равни на неговите способности и ум, а по-умните, по-образованите, те се игнорират от мнозинството, защото не са равни на него."

Цанев смята, че има неща, които се премълчават, неща, които е казал Левски.

"Той на няколко места говори, че е отдал живота си за освобождението на отечеството, че каквото губи, губи само той, каквото печели, печели цял народ. Между другото това сега е доста обърнато при нашите политици. Днес - каквото печеля, печеля само за себе си, каквото губя, губи цял народ", изтъкна Цанев.

Мисълта, която го тормози и до днес, е че сега го величаем Левски и говорим за него прекрасни неща, но приживе той е бил изоставен и предаден от всички и това не е от страх. "Като проследявах свидетелските показания на процеса, колкото Левски се е държал по-гордо и достойно, толкова свидетели са освирепявали и са крещели срещу него", каза още Стефан Цанев.

"Съвършенството на една личност предизвиква възхищение, но по-често това се превръща в завист и омраза, такова нещо се е случило и с него", добави писателят.