Спасиха от събаряне къщата, в която Ататюрк е живял в София
На нейно място е било предвидено да се издигне нова 7-етажна сграда, но ще я обявят повторно за паметник на културата
Спасиха от събаряне къщата, която "бащата на съвременна Турция" Мустафа Кемал Ататюрк е обитавал в София. Това стана ясно от публикация на страницата на столичния район "Оборище", където на ул. "Стара планина" N9 се намира историческото здание. На негово място е било предвидено да се издигне нова 7-етажна сграда.
Общинарите обясниха, че са извършили проверка на появила се информация в социалните мрежи за знаковата къща в района, която се свързва с Кемал Ататюрк и неговите връзки с България. От нея станало ясно, че е издадено разрешение за строеж и къщата е заплашена от разрушаване. "Някога защитена, статутът на къщата е свален през 2005г. заедно с още стотици други ценни и красиви стари сгради и е подготвена за "застрояване". Да им приседнат подкупите, дано, на всички позволили това да се случи! Грубо, но заслужено", написаха през 2018 г. "Спаси София" за легендарната жълта къща, която още след построяването ѝ в началото но ХХ-и век се появява на специално издадена пощенска картичка.
Наскоро обаче главният архитект на столицата издал разрешение за събарянето й и вдигането на нова сграда на нейно място.
По този повод от район "Оборище" се свързали преди дни с Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), което е към Министерството на културата. Оттам ги информирали, че вече има процедура за обявяване на къщата за паметник на културата.
"Уведомихме и.д. главния архитект на София Богдана Панайотова за това и тя ни увери, че при тези обстоятелства разрешението за строеж ще бъде оттеглено", обявиха още от район "Оборище".
Българката Димитрина е голямата му любов
Ататюрк пристига на служба като военен аташе в София през есента на 1913 година. Първо живеел на хотел, но после наел част от къща в столичния център.
Само няколко месеца по-късно се влюбва в "балканската роза", както чуждестранните кореспонденти наричат помежду си българката Димитрина Ковачева.
21-годишната генералска дъщеря Мити наскоро се е завърнала от швейцарския Ньошател, където е учила френска литература и музика, а 32-годишният дипломат, който е силно повлиян от европейската култура и идеите на Русо, идва у нас след служба във Франция.
Двамата се запознават в казиното на новия хотел "Сплендид" през февруари 1914 г. и се влюбват от пръв поглед и... танц. На 24 май във Военния клуб се провежда ежегодният маскен бал, на който дипломатът се появява в специална еничарска униформа, изписана от музея в Анкара, за да направи впечатление. С Димитрина танцуват валс след валс.
Четири месеца след запознанството им Мустафа Кемал Ататюрк се появява в дома на генерал Стилиян Ковачев, за да поиска ръката на дъщеря му. Но, въпреки че одобрява и харесва турския дипломат, с когото може да води безкрайни разговори за военни стратегии, той отказва да му я даде за жена. Причините са не толкова лични, колкото политически и религиозни. Генералът обяснява на Ататюрк, че подобен брак би бил приет като предателство от негова страна. За Мустафа обвързването му с Мити завинаги също би било сериозен проблем, но той все пак е твърд в позицията си и решен да се бори за любовта си. "Брак няма да има", отсича генералът и нарежда Димитрина да не се среща повече с Мустафа.
По време на Първата световна война Ататюрк е призован на фронта, където жъне военни успехи. Повишен е в чин и е изключително ценен в турската армия. Впоследствие той се завръща в София и за втори път иска ръката на Димитрина Ковачева, но отново среща отказ. Мустафа и Мити правят прощалната си среща в кафенето на хотел "България".
След това двамата прекъсват връзката си завинаги. През годините "бащата на турската републикса" продължава да се интересува от съдбата на любимата си. Елисавета Багряна разказва, че при едно от посещенията ѝ в Турция, той я кани на танц и ѝ задава въпроса: "Кажете ми как сега живее Мити?".
Единственият път, когато Ататюрк се свързва отново с Димитрина, е, когато лично ѝ пише писмо с молба да издаде в България романа на класическия турски писател Решат Нури - "Чучулигата".
Мити умира през 1966 г. и въпреки че е известно, че през годините тя никога не говори за голямата й любов се твърди, че последните ѝ думи, преди да угасне са били: "Тази нощ сънувах Кемал."
Мустафа Кемал си отива от цироза през 1938 г. на 58 години. Зад гърба си има един брак с туркиня, който завършва с развод. Бащата на съвременната турска република няма биологични деца, но осиновява шест момичета и едно момче.
След смъртта му в личните му вещи откриват една-единствена снимка. И тя е на Димитрина Ковачева-Мити.