"Кризата с COVID-19 показа по категоричен начин, че наличието на учени с висок експертен потенциал е част от националния суверенитет на една държава и политиците отново трябва да осъзнаят важността на по-нататъшните устойчиви и повишени инвестиции в областта на научните изследвания" - това каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски в словото си на Тържественото събрание по повод 151 години от създаването на Академията, предаде БТА.

Той заяви, че през всичките тези години БАН се е утвърдила като водещ национален научен и експертен център с международно признание, както и като едно от духовните средища на нацията, допринасяща съществено за най-важните постижения на България в науката и културата.

"Научните изследвания на високо ниво са гарант за просперитет на държавата ,за решаване на съвременните предизвикателства и БАН е ключовият фактор в този процес", добави Ревалски.

Той изтъкна активното участие на Академията в помощ на държавата в борбата с коронавируса. Сред ключовите дейности на учените и институтите на БАН през изминалата година Ревалски посочи разработването на математически модели в епидемиологията за прогнозиране на динамиката и процесите при разпространението на коронавируса, изследвания за разработка на ваксина, тестване на защитни средства, изпитване на имуностимуланти, подпомагане дейността на новооткритата лаборатория по вирусология в "Пирогов", разработки за получаване на нови материали за подобряване качеството на българското производство на защитни маски, проучване на реакциите на стрес и начините на справяне с него в условията на коронавирус.

Както и създаването и патентоването на робот за дезинфекция на помещения, разработването на сценарии за макроикономическите последствия у нас от кризата, организирането на кампанията "БАН - култура и образование онлайн" със свободен достъп до най-новите проекти в културата и образованието, виртуалните археологически изложби , мултимедийните библиотеки и научни и образователни колекции на различни институти.

Снимка: БТА

Извън дейностите за преодоляване на пандемията Ревалски отбеляза инициативата на БАН за разработването на проект за национална стратегия за развитието на изкуствен интелект в България до 2030 г. Председателят на БАН посочи още, че независимо от всички трудности успешно върви работата в центровете за върхови постижения и центровете за компетентност по изграждането на инфраструктурата им и последващите научни дейности. Активно се работи и по националните научни програми ,както и по националната пътна карта за научна инфраструктура, отбеляза още акад. Ревалски.

Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви в словото си, че не съществува въпросът трябва ли ни БАН и допълни, че отговорът е еднозначен - искаме ли бъдеще, трябва да инвестираме в развитието на научния потенциал на нацията.

"Науката, а е не асфалтът са в основата на развитието на всеки един народ и на една нация. Истински държавник е този, който показва своята грижа за развитието на науката, който се допитва до експертизата на учените и не живее с идеята , че знае всичко и може да реши всеки проблем, който прави така, че българският учен да е горд, че се е отдал на науката , а не стои някъде назад в социалната стълбица, който стимулира младите да се занимават с наука в България", каза още Йотова, очевидно имайки предвид премиера Бойко Борисов.

Снимка: БТА

Вицепрезидентът допълни още, че за наука и образование държавата не трябва да пести средства, в противен случай означава, че пести от развитието и от бъдещето ни.

В поздравителен адрес, изпратен до тържественото събрание, президентът Румен Радев посочва, че със своята всеобхватна научна дейност БАН задава посоките на развитие във всички аспекти на живота и изразява убеденост, че достиженията на учените ще продължат да бъдат гарант за просперитета на България.

На тържественото събрание на БАН присъства също кметът на София Йорданка Фандъкова.

На церемонията бяха връчени награди на журналисти за популяризиране дейността на Академията.