Сърбеж, обриви и отоци крие застудяването на времето
Защо студовата алергия не е банална проява и кога може да е потенциално опасна?
Чуйте статията:
С понижаването на температурите през есента зачестяват оплакванията от зачервяване, сухота, сърбеж и раздразнение на кожата. Докато при повечето хора студът причинява временен дискомфорт, при други контактът със студен въздух, вода или предмети може да предизвика необичайна възпалителна реакция. По откритите части на тялото се появяват сърбящи, зачервени и надигнати обриви, понякога придружени от подуване на ръцете, устните или други части на лицето. За появата им не са необходими непременно минусови температури, защото при някои хора симптомите се отключват и при сравнително умерено застудяване, особено при наличието на вятър и влажен въздух. Причината за тези прояви може да е студова уртикария. При това заболяване охлаждането предизвиква необичайно активиране на имунни клетки, в следствие на което се освобождават вещества, отговорни за възпалителната реакция.
Студовата уртикария принадлежи към групата на хроничните индуцируеми уртикарии. Това са заболявания, при които характерните кожни изменения се появяват в отговор на конкретен физичен дразнител. Тъй като провокиращият фактор е охлаждане на кожата, то най-често се проявява при излизане навън през зимата, измиване със студена вода, докосване на охладен предмет или плуване. Реакцията зависи от индивидуалния праг на чувствителност и може да бъде предизвикана и от сравнително умерено охлаждане.
Заболяването няма общо с измръзването, което може да има сходни белези, защото при него кожните изменения са резултат от активиране на определени имунни клетки, а не от директно увреждане на тъканите вследствие на ниската температура.
Защо студът предизвиква обрив?
В основата на студовата уртикария стои необичайното активиране на имунни клетки, които се намират в кожата и участват в защитните и възпалителните реакции на организма (мастоцити). Когато човек има тази имунологична особеност и кожата му се охлади, мастоцитите освобождават хистамин и други възпалителни молекули. Хистаминът предизвиква разширяване на малките кръвоносни съдове и повишава пропускливостта на стените им. Част от течността преминава в околните тъкани и се образуват характерните надигнати, зачервени и сърбящи участъци, известни като уртики.
Точният механизъм, по който студът задейства мастоцитите, все още не е напълно изяснен, но се предполага участие на имуноглобулин Е (IgE) и на температурно чувствителни механизми, които при определени хора отключват освобождаването на възпалителни медиатори. Това обаче не означава, че студовата уртикария е обикновена алергия към външно вещество, както например алергията към определена храна или контактния дерматит. В повечето случаи не може да се установи конкретна причина за появата на заболяването, но има наблюдения, че подобни реакции са свързани с други заболявания, включително някои инфекции или нарушения на кръвта.
Замръзнали ръце или студова уртикария?
Зачервяването, изтръпването и усещането за болезнен студ в ръцете са обичайни реакции при ниски температури. Те се дължат предимно на свиването на малките кръвоносни съдове, чрез което организмът се стреми да ограничи загубата на топлина. При постепенно затопляне неприятните усещания обикновено отшумяват. При студовата уртикария обаче реакцията е различна и основната разлика е не сърбежът, който може да присъства и при измръзнали ръце например, а надигнатите участъци, наподобяващи обрив след допир с коприва, които могат да са малки и ситни, а може и да обхващат по-голяма площ. Тези уртики, могат да бъдат ограничени до откритите части на тялото, които са изложени на студения въздух или вода, подобно на студовите реакции, но понякога обхващат и по-големи повърхности по кожата, които не са били пряко изложени на външни фактори. Интересна особеност е, че невинаги се появяват непосредствено при излагане на студ. При много хора обривът става най-изразен, когато охладената кожа започне отново да се затопля. Отделните уртики обикновено изчезват в рамките на два часа, без да оставят следи.
При някои хора обаче реакцията не се ограничава до повърхностен обрив. Възможно е да се появи и по-дълбок оток на кожата, най-често по ръцете, устните или клепачите. Понякога контактът с много студени напитки и храни може да предизвика подуване на устните, езика или гърлото, което е особено опасно поради риска от затруднено дишане. Това прави тежестта на заболяването различна за различните пациети - от локален сърбеж и обрив, до обща реакция със замайване, затруднено дишане, спадане на кръвното налягане и дори анафилаксия.
Особено рисково е внезапното потапяне в студена вода, тъй като тогава голяма част от кожата е изложена едновременно на провокиращия фактор. Затова дори човек, който досега е получавал само обрив по ръцете, не бива да приема, че плуването в студена вода е безопасно.
Въпреки, че се води рядко заболяване, леките случаи са практически непроследими, защото повечето пациенти приемат състоянието си за склонност на кожата, с която свикват и не търсят професионална помощ. Приета с популярното си име "студова алергия", този вид уртикария рядко причинява безпокойство, защото проявата му се самоограничава и изчезва при промяна на средата и хората най-често са подготвени за ефектите му. Може би и затова повечето пациенти са убедени, че заболяването присъства през целия им живот или не могат да определят времето на първата проява. Но макар и да боледуват деца, заболяването най-често започва в млада или средна възраст. В повечето проучвания се установява по-висока честота при жените.
При много пациенти студовата уртикария продължава с години, след което може да настъпи спонтанно отшумяване. При други реакциите се запазват по-продължително и налагат постоянно съобразяване с температурата на околната среда.
Диагнозата се основава преди всичко емпирично. За потвърждаването ѝ може да се използва специален провокационен тест, при който върху ограничен участък от кожата, (обикновено на предмишницата), се поставя студен предмет или кубче лед, изолирано в непропусклива обвивка. След определено време охлаждането се прекратява и се наблюдава дали при затоплянето се появява характерната уртика. Това изследване се извършва от медицински специалист при контролирани условия. Това е важно, особено за хората, които са имали по-тежки студови реакции. Самостоятелното провокиране в домашни условия може да предизвика непредвиден ефект.
При необходимост се назначават допълнителни изследвания, за да се изключат други заболявания. Важно е студовата уртикария да се разграничава от измръзване и перниоза. Перниозата е студов еритем, при който се наблюдава необичайна реакция на малките кръвоносни съдове в кожата към охлаждането. Появяват се червеникаво-лилави, подути и болезнени участъци, най-често по пръстите на ръцете и краката. Възможни са сърбеж и парене, а в по-тежки случаи и мехури или разраняване.
Терапията е свързана с предотвратяване на реакциите и контрол върху симптомите. За целта се ползват антихистамини или биологична терапия, който въздейства върху IgE-зависимите имунни механизми. При пациенти с висок риск от тежка системна реакция може да бъде предписан автоинжектор с адреналин и да се проведе обучение за употребата му.
При установена студова уртикария особено значение има избягването на внезапно и обширно охлаждане. Подходящото облекло, защитата на откритите части на тялото и ограничаването на контакта с много студени предмети могат да намалят вероятността от пристъп. Но най-важната предпазна мярка е избягването на плуване и потапяне в студена вода без предварителна оценка на риска от специалист. Дори човек да е получавал само локални кожни реакции, не бива да приема автоматично, че по-продължителното охлаждане на цялото тяло ще бъде безопасно. Както е важно да се потърси незабавна спешна медицинска помощ при подуване на езика или гърлото, затруднено дишане, внезапна слабост или загуба на съзнание след излагане на студ.