Преди 175 години - в далечната 1844 година, Константин Фотинов издава първия брой на списание "Любословие" и поставя началото на периодичния печат в България, а преди 125 години е положено началото и на организираното журналистическо движение у нас. Днешният 22 май е посветен на тези знаменателни годишнини и бе отбелязан тържествено в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Държавният глава Румен Радев отличи днес Съюза на българските журналисти с почетен президентски плакет "Св. св. Кирил и Методий".

"Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото", се казва в адреса на държавния глава до СБЖ, по случай 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

Президентът изразява увереност, че и днес в българските медии има личности, които знаят, че журналистиката е преди всичко мисия, и след това професия, и които намират сили и характер да отстояват най-високите нейни достойнства - достоверност, критичност, храброст.

"Свободата на словото не е отговорност единствено на издатели и журналисти, тя е битка на всеки гражданин. Защото гражданинът избира коя телевизия да гледа, кой сайт или вестник да чете. В съвременния свят на дирижиран информационен шум, на фалшиви новини и отстъпление на класическите медии, всеки от нас трябва да бъде непримирим към опитите за манипулация", се казва в адреса на държавният глава.

Президентът подчертава, че всеки от нас трябва да се научи да отсява лъжата, която настъпва все по-агресивно и организирано. По думите на държавния глава съдбата на радетелите на словото у нас никога не е била лека.

"Политиката винаги търси начин да затвори устата на свободомислещите, понякога с цената на живота им. Трагичните съдби на Йосиф Хербст, Райко Алексиев и десетки други бележат историята на българската журналистика, След тридесет години демократични промени родната журналистика живее в паралелни реалности. От една страна, реалността на тези, които удобно не виждат проблем с медийната среда в България. От друга - тази на драматичния срив на държавата в глобалните класации за свобода на словото", заявява президентът.

Представители на СБЖ, на среща с президента Румен Радев, по повод юбилейните годишнини /СНимка: Пресцентър на Президентството/

"Президентската институция е единствената в България, която проявява разбиране и говори открито за проблемите на българската журналистика", заяви на срещата си с държавния глава председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова. Тя призова за реален диалог със законодателната власт и отчитане на позициите на СБЖ, когато се предлагат законодателни промени, регламентиращи дейността на медиите в България.

Снежана Тодорова връчи на държавния глава плакет на Съюза на българските журналисти.

Съюзът на българските журналисти организира шествие в столицата по местата, свързани с българската журналистика, а празникът ще завърши с концерт в залата на БНР. Юбилеят е в навечерието на най-светлия български празник - Деня на българската просвета и култура 24 май.

През далечната 1894 г., в читалище "Славянска беседа" в София се свиква Първият журналистически събор. Около 170 известни български интелектуалци, като Т. Влайков, А. Константинов, Ю. Иванов, д-р Кр. Кръстев, Я. Сакъзов, д-р Ив. Шишманов, Ив. Кършовски, Е. Дабев, Д. и В. Благоеви, Ив. Вазов, д-р Ал. Теодоров-Балан, Г. Георгиев, Ст. Заимов, Т. Постомпиров и др. свикват този събор, водени от стремеж към професионално консолидиране.

"Днес журналистиката преживява трудни времена. Недъзите на общественото развитие се отразяват в значителна степен и на състоянието на журналистиката, споделя и.д. председател на СБЖ г-жа Снежана Тодорова. Катастрофалното сриване на България в международните класации за свобода на словото е показател за деградация на професията - тя запада морално и материално. Журналистите в България са едни от най-слабо защитените в Европа, отбеязва тя и продължава: Сега, когато прелиствах документите на Първия журналистически събор, отново си припомних една от причините за неговото свикване: "Подобряване на моралното и материално положение на журналистите". 125 години по-късно тази тема е актуална и от първостепенно значение за СБЖ!", отбелязва Тодорова.

Съюзът на българските журналисти има 151 дружества в София и страната, в които членуват над 4500 журналисти. Преди три години бяха внесени Предложения за законодателни инициативи за защита правата на журналистите и свободата на словото, които по думите на вносителите, "потънали някъде в архивите".

"Не всеки пишещ човек, нарекъл себе си "журналист", е такъв", отбелязва в едно интервю Снежана Тодорова. Всеки, посветил се на професията "журналист", трябва да спазва Закон №1 в професията: "Истината, истината и само истината!". Журналистът е призван да работи в интерес на обществото, а не за личния интерес на силните на деня. Честност, почтеност и смелост, са задължителни качества за истинския журналист! Стефан Продев казваше, че "Истинската журналистика е работа за силни хора. За характери". Задълбочените познания по теми, които отразяват, и общата култура са от голямо значение за професионализма на хората на перото, микрофона и камерата", отбелязва Тодорова в интервю по повод годишнините.