В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, е принесен в жертва за греховете на цялото човечество".

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело и се отслужва богослужението, наречено Царските часове.

На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите /страданията - на църковнославянски/ на Исус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг.

Вечерта се отслужва опело Христово. На вечерното богослужение в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя.

Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.

Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.

На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато й да е работа. Не е случайно онова, което старите хора казват за Разпети петък: "На този ден и птичката гнездо не вие". На Разпети петък през деня се ходи на църква и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.

Според представите на мнозина минаването под масата се прави за здраве, късмет и опрощаване на греховете. Църквата обаче счита тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението, а след това целуват последователно Христовото Тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. Навеждат се и преминават под издигнатото място, като по този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден. В този смисъл минаването под масата не е от суетна вяра за здраве, късмет и прощаване на греховете, а водени от чиста и силна вяра - поклон пред Христовия гроб.