Ракът е на второ място сред причините за смъртност в България, след сърдечно-съдовите заболявания и МЗ определя като приоритетна борбата с него. Това каза д-р Ивиан Бенишев, директор на дирекция в Министерството на здравеопазването, по време на кръгла маса на тема "Националният план за контрол на рака - мисията възможна", предава БТА.

"Основно усилията на МЗ в последните години бяха насочени в различни посоки - например осигуряването на нови технологии - лечебните заведения в България бяха снабдени с нови апаратури, както и създаване на възможности за изпълняване на ефективни профилактични програми", обясни Бенишев.

Той отбеляза и приемането на националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021-2024 г. , която е и насочена към широката информационна кампания за значимостта на този вид рак и профилактичния ефект на ваксината срещу него.

Бенишев припомни, че работната група, създадена във връзка с изработването на Национален план за контрол на рака, има за цел да обедини концептуално всичко направено досега, както и стратегическите насоки от приетия европейски план за борба с рака. В работната група има широко представителство на различни специалисти.

"Общата стойност на икономическите последици от раковите заболявания в Европа се оценява на над 100 млрд. евро годишно. Без решителни действия се очаква до 2035 г. случаите на рак да се увеличат с почти 25 %, което ще направи болестта основната причина за смърт в Европейския съюз. Годишно 3.5 милиона души в ЕС са диагностицирани с рак, а 1.3 милиона са фаталните случаи вследствие на онкологични заболявания, като над 40% от случаите са предотвратими", коментира Петър Витанов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП.

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и депутат в 47-ото Народно събрание, който бе модератор на дискусията, коментира, че след толкова години мерки на парче е настъпил моментът, в който да се даде ход на комплексен документ, който да гарантира качествено управление на онкологичните грижи.

"Статистиката е красноречива за драматичния ръст на раковите заболявания - всяка шеста смърт в света се дължи на рака", отбеляза Симидчиев.

Той цитира данни, според които смъртността в България е 130 на 100 хиляди и средно около 18 хиляди души умират от рак ежегодно. България е и сред европейските държави, в които възрастово стандартизираната смъртност не спада.

"Пандемията от COVID-19 се отрази негативно - забавяне на диагнозата, нарушаване на лечебния процес, необходимо е да се работи за възстановяване на устойчивостта тези процеси", коментира още той и допълни, че ситуацията с коронавируса е показала, че още по-бързо и отговорно трябва да се погледне на тази тема.

Симидчиев отбеляза, че темата днес събира български народни представители и евродепутати, представители на МЗ, и на всички ключови институции, свързани със здравеопазването.

Д-р Хасан Адемов, дългогодишен член на парламентарната здравна комисия, подчерта, че е изключително важен проблемът, като цитира данни, че през 2020 г. в Европейския съюз 2,7 млн. души са били диагностицирани с раково заболяване, а 1,3 млн. души са починали в резултат на болестта.

Адемов отбеляза, че националният план трябва да бъде интегриран с европейския план за борба с рака.

"Когато бъде подготвен този план, ще поискаме да бъде представен в комисията по здравеопазване и, ако има възможност, и в пленарна зала", каза Адемов. Той отбеляза необходимостта от връзка между националния план за борба с рака и политиките в него и възможните инструменти за финансиране.

Матиас Шупе, тимлидер на европейския план за борба с рака, очерта четири стълба, на които е стъпил европейският план за борба с рака, който бе приет в началото на февруари - превенция, ранно откриване, диагностика и лечение, подобряване на качеството на живот на пациентите с рак и преживелите заболяването. Шупе отбеляза инициативите в тази връзка, сред които са образна диагностика на онкологични заболявания, схема за онкологичен скрининг, мрежа на ЕС от национални всеобхватни центрове за борба с рака.

Борбата с рака е важна част и от Националния план за възстановяване и устойчивост. В него прогнозните разходи за здравеопазване са 706 млн. лева или 5,5% от средствата по механизма за България. Амбицията е да бъдат направени шест големи реформи и множество инвестиционни намерения в здравеопазването, насочени към преодоляване на значителните пропуски в сегашната здравна система в България.

Най-голямото разпределение от бюджета - 190 млн. лв. - е за център за протонна терапия с фокус върху лечението на деца. Предвидени са още 150 млн. лв. за инвестиране в апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания, включително лъчелечение. Около 102 млн. лв. са предвидени за технологично оборудване на бъдещата Национална детска болница.