"Не искаме самоцелно увеличаване на скоростта, предлагаме тази максимална скорост само на новите магистрални участъци, а на старите пътища ограниченията остават", обясни министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на дискусията преди вота, която продължи над 2 часа, предаде БТА.

Увеличението на скоростта предизвика разгорещени дебати в пленарната зала. Синият депутат Иван Иванов цитира данни, че повишаването на скоростта с 10 процента води до повишаване на катастрофите с 20 процента и до увеличаване на смъртните случаи с 30 на сто. Освен това, според него, при по-висока скорост колите отделят повече вредни газове.
"Нека останем в рамките на европейската практика - 25 страни от ЕС имат скорости, не по-високи от 130 км", призова той.

Същото мнение изразиха и Захари Георгиев от левицата и Павел Шопов от "Атака".

Веселин Давидов от ГЕРБ обаче заяви, че тенденциите в световен мащаб са към повишаване на скоростта, защото това означава и икономия на време. Колегата му Станислав Иванов посочи, че се предлага увеличаване на скоростта, тъй като в България вече има магистрали, на които е възможна такава скорост.
"Това е максимално допустима скорост, а не задължителна от утре", допълни Любен Татарски, председател на парламентарната Комисия по регионално развитие и благоустройство.

"Нищо не се е подобрило в качеството на пътищата. Не сравнявайте Германия и други страни с по петлентови магистрали с разбитите двулентови пътища на България", репликира Захари Георгиев.
Ремзи Осман от ДПС също каза, че е преждевременно сега да се увеличава скоростта.

С измененията депутатите забраниха и изграждането на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища.
Осман бе категоричен, че билбордовете разсейват шофьорите.
"Ако видите една приятна дама на билборда, продължавате 10-15 минути мислите за тази хубава снимка", даде пример той.
Иван Иванов пък разказа, че се разсейвал преди време от билбордовете на един от кандидат-президентите, който планирал да уволни Бойко Борисов, тъй като разсъждавал как точно е възможна такава процедура.

„Данните, с които ние разполагаме, показват, че много често пътнотранспортните произшествия стават по-тежки и жертвите са повече, когато има сблъсък със съоръжение. И в повечето случаи сблъсъкът е именно с тези билбордове. Затова приходите от 5 млн. лева не са важни за нас, за нас е важен човешкият живот и безопасността по движението по пътя”, заяви от своя страна министър Павлова, цитирана от Дарик радио.

Затова и народните представители забраниха изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища. За останалите пътища рекламни съоръжения може да има, но най-малко на 8 метра разстояние от края на пътната настилка.
В шестмесечен срок от влизането в сила на закона съществуващите рекламни съоръжения трябва да бъдат обезопасени.

Депутатите записаха и определение за скоростни пътища. Те трябва да имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях. Всяко платно трябва да е с най-малко две ленти, а пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии да е само на различни нива. Задължителна е предпазната телена ограда, както и площадки за принудително спиране.

Само преди дни заместник-директорът на "Охранителна полиция" комисар Алекси Стратиев обяви, че по магистралите в България на всеки 12 километра загива по един човек. По първокласните пътища, където движението е двупосочно, жертвите са на всеки 18 километра.