Предозирането с парацетамол, нерегулираната търговия с вейпове, опасностите от злоупотреба с вещества - все важни въпроси на деня, но не от днес. Къде е границата между информирания избор и необходимостта от строг контрол? Как обществото да се справи с рисковете?

По тези теми разговаряме с проф. Георги Момеков - чл. кореспондент към БАН, председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичен факултет на МУ, София.

Според него проблемът с вейповете идва не от легалните продукти, а от нерегламентираната продажба на устройства за злоупотеба с психотропни канабиноиди, а случаите на предозиране с парацетамол при деца показват липсата на информираност, а не нужда от забрани. Забрани без контрол са абсолютно несериозни и няма да се справят с нелегалните вейпове, категоричен е фармакологът.

Проф. Момеков, имаше нов случай на предозирало с парацетамол дете преди два дни. Вие категорично заявихте, че приемът на парацетамол в големи количества е изключително опасен за живота. В България парацетамолът е достъпен без рецепта и често се приема без лекарска консултация. Нужно ли е по-строго регулиране на продажбата му?

Разбира се, че не е нужно, това е лекарство без рецепта и е преценено, че съотношението полза - риск е изключително добро. Лекарствата не са бонбони и не са предназначени за такива идиотски предизвикателства. Навсякъде на опаковките на лекарствата пише, че трябва да се държат далеч от деца, това не са играчки и следва употребата им от педиатрични пациенти да е под контрол на възрастен човек. Регулацията понастоящем е добра, трябва да се внимава децата с какво се занимават в свободното си време и разбира се лекарствата трябва да се отпускат само в аптеки.

Виждаме, че и при парацетамола, и при вейповете липсата на информираност води до рискове. Къде според вас е границата между контрола и пълната забрана?

Вейповете и в момента не са разрешени за деца. Това е нонсенс, да забраняваш нещо, което е забранено. Има и нещо друго, което не им става ясно на хората, че всички проблеми, свързани с вейповете, не са от разпространение в мрежата на регистрирани и законно плащащи данъци търговци. Това са устройства (т.нар. вейпове), които съдържат канабиноиди, които се купуват от интернет и улични дилъри. И тази търговия няма да спре нито за секунда, независимо какви забрани се направят.

Легалните електронни цигари са една по-малко вредна алтернатива на пушенето на цигари, която част от потребителите избират и някой от тях по този начин дори спират да пушат, което не могат иначе да сторят за цял живот, или опитват временно и пак се връщат към пушенето. А това, че се продават незаконно устройства с вещества, подобни на активните принципи на марихуаната, е пример за незаконен трафик на психотропни вещества от от нелегални вендори, които ги продават. И забраните няма да се справят с тези нелегално продаващи се вейпове, ако няма реален контрол.

По тази логика да забраним автомобилите, защото правилата за движение по пътищата не се спазват или да забраним белината и парацетамола, защото някой може да злоупотреби?

Добре казано. Безумно е да говорим за подобни забрани. Особено за парацетамола - в листовката ясно е описана правилната дозировка на прием. Няма лекарство, на което в листовката да пише - вземи блистер и почни да приемаш възможно повече на брой таблетки, за да угодиш на някаква малоумна кампания в ТикТок. Заради тези предизвикателства в социалните мрежи трябва да сме много загрижени като общество.

Кога една вредна субстанция става достатъчно опасна, за да бъде забранена - и кой решава това? Ако здравето на хората е водещият фактор, защо не виждаме същия ентусиазъм за забрана на много други рискови за здравето продукти - палмовото масло, захарта, алкохола?

Интересен въпрос. Стар, като света и ето отговорът: "Дозата прави отровата!" - основополагащ принцип на фармакологията и токсикологията. Всичко е въпрос на количества. Добрата информираност е важна. Ние за всяко нещо сме "на нож", когато ни се посочи, че имаме вредни навици. Постоянно търсим в навиците си нещо хубаво. Туршията била нещо хубаво, но с нея и със сланината през зимата, българите консумират 15-20 г. сол на ден, в пъти повече от количествата, които са допустими /до и под 5 г/. Виното има антиоксиданти, но когато приемаме доза, кратна на дамаджани, всичките им полезни свойства се нулират от етиловия алкохол, който сме погълнали. Всичко е въпрос на разумни действия и количества. Когато запалим свещ, ароматни пръчици вкъщи или пържим кюфтата или бекон, също се отделят вредни летливи вещества, които дишаме. Така че, не можем да мислим за живот, лишен от вредности, а за намаляването на тези вредности, доколкото е възможно.

Още повече, забрани без контрол не работят и са абсолютно несериозни.

Психологическият фактор е ключов - когато нещо бъде забранено, хората често започват да го търсят повече. Какъв е по-ефективният подход - образоване и контролирана регулация, а кога пълна забрана?

Единственият начин да се сдобиеш с дъвка в Сингапур е ако имаш кариеси и фармацевтът ти отпуска специални брандове в аптеката, в които има калциеви соли. Отпускат се със строгост, с каквато се отпускат по жълти рецепти опоидите в една европейска страна. Дали ние българите ще можем да живеем при такъв контрол и дали не е нужно по-скоро да си припомним за мъдрото и интелигентно поведение на дедите си, е тема на дълъг разговор.


*Добринка Христова е експерт с международен опит в областта на здравеопазването. Коментарът изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с редакционните позициите на Dir.bg