Възможно е да са попаднали на детето случайно, но след това няма нищо случайно, защото с него е работено. Това каза пред Dir.bg преподавателят по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Татяна Дронзина по повод случая с вербувания от "Ислямска държава" ученик от Пловдив.
Тероризъм
- Ислямска държава облъчвала 1 г. ученика от Пловдив, за да го превърне в джихадист
- ДАЗД се самосезира заради изнесените лични данни на ученика, заподозрян в радикализация
- До 3000 лв. глоба за медиите, разкрили името на ученика, разследван за тероризъм
- Спецсъдът отказа да вкара в ареста ученика, обвинен в тероризъм
Ето какво сподели още тя:
- Професор Дронзина, вие от дълги години разработвате стратегии за антитероризъм. Сега ставаме свидетели на задържането на ученик, който е приготвил 14,5 килограма взрив след контакт с "Ислямска държава". Колко взрив е това?
- Това е седем пъти повече от взрива, използван за извършването на самоубийствения атентат на летище Сарафово през 2012 година. Подобно количество е напълно в състояние да вдигне във въздуха 8 етажен блок.
- Как трябва да гледаме на този случай и на това открито количество?
- Как трябва да гледаме на този случай е добър въпрос, ако приемем, че това количество е намерено и го има. За мен наличието на подобно количество взривно вещество, при все, че то е направено от общодостъпни материали, е индикация за определени намерения. Не забравяйте, че освен експлозива, на място са открити и взривни устройства - да те са примитивни, може и да не са съвсем съвършени, самоделни са, но все пак са предназначени за осъщестсвяване на експлозия. За мен по-опасно и по-притеснително е - и дано не е фейк нюз, защото иначе целият ни разговор губи смисъл - че е осъществен диалог между момчето и представител на "Ислямска държава". Може комуникацията да е била само по интернет, може и да е имало разговор очи в очи. Диалогът е налице. В случая става дума за младеж, който се е увлякъл по идеологията на "Ислямска държава", но му предстои да разбере, че това не е правилният начин да намери идентичността си или да стане герой.
- Всъщност, как се вербува човек? В случая говорим за ученик.
- Как се вербува човек на живо или по интернет са две различни неща. Ще ви споделя опита си, който имам от изследванията на акаунтите на редица жени, които навремето правеха интернет ПР на "Ислямска държава". Вербува се като се прави акцент на положителното, което би дало на човека присъединяването към една такава група, вербува се като се прави акцент на неговата самооценка, на неговата идентичност, като се прогнозира социалният ефект за бъдещите негови социални роли, тоест, когато му се натрапва, че ще стане герой, ще стане ролеви модел в очите на тези, които са около него. Акцентира се и на чувството за общност в една елитна група, от която не всеки може да бъде част. Акцентира се върху това, че като част от тази група ти можеш да направиш неща, които другите не могат да направят, че ТИ, подчертавам, правиш нещо изключително. Всяка вербовка върви задължително с налагането на определен вид идеология. Тази идеология, в нашия случай, е свързана с оправдаването на насилието и аз съм убедена, че вербовчиците на това момче са избирали онези радикални милитаристични интерпретации на исляма, които оправдават насилието срещу неверниците. Които оправдават насилието срещу онези, които не сме НИЕ, а са другите. Които оправдават насилието в името на Бога, защото джихадизмът е идеология, която не е просто маскирана, а е легитимирана чрез религията.
- Когато говорим за вербовъчна мрежа, какво трябва да разбираме - схема, насочена към много хора, или към един единствен човек?
- В моята практика не познавам случай, в който вербовъчна мрежа е правена, за да се радикализира един човек. Създаване на такава изисква много ресурси, много време, сложно разпределение на лоялности и като цяло е рисково мероприятие. Защото винаги съществува вероятността да попаднеш в обсега на органите за сигурност. Да разходваш толкова ресурси, за да вербуваш един човек, нито е ефективно, нито е рационално. И то 16-годишен ученик, който няма кой знае какви възможности. Нека напомня, че имаме вече двама осъдени българи за джихадизъм. Вярно е, че единият живееше в Австралия, а другия в Австрия, но "австралиецът" си изтърпя присъдата у нас и беше пуснат на свобода през март, ако не се лъжа. Имаме хора в затвора, които са от арабски произход, но са постоянно пребиваващи. Имаме и присъда срещу радикалните имами. Не е като да няма белези за радикализация в България. Това, че ние не искаме да чуем звуковете и да разчетем сигналите, е друг въпрос. Но то си остава за наша сметка, както виждате.
- Каква е логиката на радикализацията, следва ли се определен модел?
- Съществуват две различни разбирания за радикализация. Едното ще го нарека англосаксонско, а другото европейско. Първият модел позволява човекът да остане на свобода и необезпокояван до онзи момент, в който не се наруши законът. Именно по тази причина организацията Хисб- ут - тахрир ал ислами има легален офис в Лондон. Да, тя се следи, под око е, но докато не нарушат закона с конкретна изява, никой нищо няма да им каже. Просто англосаксонския възглед приема, че ти си свободен да избираш своите идеологически възгледи. В момента, в който нарушиш закона и по най-малкия начин, веднага си подведен под отговорност. Европейското виждане за радикализация е малко по-различно. Европейците приемат и смятат, че ако човек има радикални идеи, то той вече се е радикализирал. Съществуват различни модели на радикализация. Най-напред е идеята човекът, обект на вербовката, да получи една социална услуга, която не може да получи от друг източник - държава или семейство. Говоря за социална услуга в широкия смисъл на думата - сигурност, безопасност, вяра, идентичност и подкрепа. В нашия случай, момчето, което е на 16 години, а на тази възраст младежите се лутат, е потърсило и намерило своя визия за живота. То е попаднало на хора, които са му помогнали да определи и изгради собствената си идентичност - за жалост, като джихадист. Няма как то само да създаде подобен светоглед, ако някой не го напътства, ако не е имало контакт. После идва втората стъпка. Да кажем, че обектът на вербовка е размислил и иска да се откаже - допускам, че това може да се е случило и с пловдивския младеж. За да се измъкне от това виртуално гето, защото то е такова, обектът трябва да има някакви шансове за реализация извън него. Информацията, която имаме за въпросното момче, е, че то е необщително, самовглъбено, което го прави аутсайдер. Според мен обаче то е станало такова по време и след процеса на вербовка. Какви са шансовете на едно такова момче извън виртуалното гето - сами разбирате, че не са големи. Нека предположим, че в един момент то решава да скъса завинаги с тази идеология - напълно възможно е да е преосмислило нещата. Но на практика това никак не е лесно
- С какво биха могли да го държат?
- С подготвяния взрив. Окървави ли веднъж ръцете си, то е завинаги тяхно.
- Кога един специалист по вербуване разбира, след като няма личен контакт очи в очи, че обектът вече се поддава на внушение?
- Трудно ми е да дам пряк отговор. Но смятам, че, когато бъде изразена готовност да си извърши конкретен акт, това е вододелът, за който трябва да говорим. Ако вербуваният е готов да предприема практическо действие, а не само си е променил убеждението, то тогава той е съзрял за онова, за което е бил вербуван.
- Идеологията, която се инфилтрира, какви дефицити задоволява?
- В случая говорим за идеологията на "Ислямска държава", която, според мен, задоволява три неща:
- стремеж към идентичност - това дава възможност на човек да укрепи вярата в себе си; да се види такъв, какъвто би желал да се види; да повиши самооценката си; да намери хармония с новата си среда; да стане такъв, какъвто се вижда в мечтите си и какъвто би желал хората да го виждат.
- стремеж към общност - преди време Роберт Низбет, консервативен американски учен, написа книгата си "Стремеж към общност". Той зададе въпроса: Защо реалният социализъм просъществува толкова време без насилие, въпреки че не зачиташе човешките права и ограничаваше свободите на хората? И отговорът бе, че капитализмът задоволява нашия стремеж към индивидуализъм, а комунизмът - нашия стремеж към общност. Точно това виждаме и в "Ислямска държава" - общност от хора, за които националността няма значение, местоживеенето няма значение, възрастта и професията също нямат значение. Те са обединени от определен тип ценности и това ги прави част от една огромна общност, което в личен план създава чувството за дълбоко удовлетворение и щастие. Загубата на принадлежността към общност бе определено от Низбет като една от най-големите загуби на хората от 20 век - загуба, която ги прави дълбоко нещастни. Представете си тогава с каква страст би се хвърлил един 16 годишен млад човек към иделогия и организация, която му предлага членство в такава общност. Не случайно всики тоталитарни революционни идеологии са колективистични.
- стремеж към непосредствена връзка с Бога - това по-скоро се отнася за мюсюлманите, отколкото на християните - както е в нашия случай. Всеки, който е живял в преобладаващо мюсюлмански общества, знае, че става дума за един патриархален модел, в който младите трябва да чувстват и уважават авторитета на мъжа, на възрастните, на по-големите, на традицията. А вербовчиците на "Ислямска държава" ти казват така: Ела при нас, ние имаме нужда от твоите ръце, от твоята душа, от твоя ум. Твоите близки ще разберат, че при нас те е довела десницата на Аллах. "Ислямска държава" създава усещането, че ти си главният герой в твоя живот, че над теб е само Всевишния. Това също е дълбоко удовлетворяващо и вълнуващо чувство.
- Лансираха се тези, че службите са прибързали с оповестяването на случая, а е можело и да стигнат по-напред в комуникацията с вербовчика?
- Поддържам тази теза и смятам, че зрелищният арест на момчето беше ненужен. Също така службите и прокуратурата изглеждат загрижени по-скоро за своя собствен имидж, а не за действителното дерадикализиране на това момче. Според мен целесобразността и проследяването на по-дълбоките връзки бяха жертвани в името на ПР-а на институциите. Искам да добавя, че прокуратурата не е единствената, която полага изключителни грижи за медийния си образ в тази драма. Министерството на образованието е избрало стратегията на пълното мълчание, като че ли не става дума за ученик от едно българско училище. Министерството на здравеопазването пък ме втрещи, след като прочетох, че е възложено на група, оглавявана от психиатър, да разработи програми за психично здраве и за превенция. Но не беше казано за каква превенция. Всеки, който смята, че терористите са в лошо психическо здраве, много бърка. До този момент нямаме случай на луд терорист. Всички са в нормално психическо състояние. Терористите не са изгубени в пространството хора. Имам 57 интервюта с върнали се от Ислямска държава лица от Централна Азия и, повярвайте ми, нито един не беше психически болен. Бяха си напълно вменяеми и изцяло разбираха избора си - въпреки че едни упорстваха в него, а други се отказаха. Имаме нужда от програми за превенция на радикализацията и дерадикализацията. Може да имаме и нужда от програми за психично здраве, но те не се отнасят към въпросния случай.