Преди 34 г. шест русенки разклатиха тоталитарната система

Протестът е считан за първата улична демонстрация по време на комунистическия режим в страната

09:56 | 28 септември 2021 | Редактор : Лилия Чалева 57 11348 Снимка: tvn.bg

На днешния ден се навършват 34 години от протеста, който разклати тоталитарната система в България, припомня tvn.bg за историческото събитие, в което майки поискаха въздух за децата в Русе.

На 28 септември 1987 г. шест жени от русенското предприятие "Паркстрой", които се занимава с озеленяването в града, решават с цената на всичко да организират първата в най-новата история на България мирна протестна демонстрация - срещу обгазяването на Русе с хлор от румънския химически комбинат "Верахим". Това са Дора Бобева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова и Вяра Георгиева.

С влошаването на екологичната обстановка над Русе, расте броят на белодробните болести, появяват се съмнения, че обгазяванията са причина за раждането на деца с малформации. Властта мълчи. Градът мълчи. Медиите са със забрана, за да не се развалят добросъседските отношения с братска Румъния. А тя отрича за проблема.

Същевременно регистрираните заболявания на дихателната система за седем години нарастват от близо 66 000 на 148 366. В документите от онзи период пише, че Русе е бил подложен на интензивно обгазяване до 72 дни годишно. Някои от замерените концентрации на хлор са девет пъти над допустимите. Отчаяни от невъзможността да се борят за правата си, близо 20 000 души напускат града.

"Като работещи в озеленяването - засаждахме 15-20-годишни дървета с много пръст и кранове, храсти и растителност, забелязахме, че създаваме капани за обгазяването. Тежкият хлор се отлагаше в короните на дърветата и с дни ветровете не можеха да го отнесат от града. Колегите от цветопроизводството видяха, че семената за размножение нямат кълняемост и бяха безплодни. На централния площад винаги имаше десетки гълъби, а сутрин Цонка Букурова намираше умрели птици. Това ни накара да се замислим какво да правим", спомня си Дора Бобева.

В началото им идват съвсем наивни идеи.

"Един ден Вяра Георгиева предложи да направим демонстрация - тогава нямаше такива неща, но ние поехме идеята. Не бяхме решили коя да е датата. Случи се, че на 23 септември 1987 г. на площада в Русе бяха събрани деца, за да им връчат пионерски връзки. Същия ден имаше страхотно обгазяване. Ръководителите на града знаеха, че нещо може да се случи и бяха взели мерки - имаше линейки, но не отложиха това комунистическо мероприятие. С новите си връзки децата запушваха носовете и устата си. Този момент ни съсипа. Това беше капката, която преля чашата. Решихме, че няма време за отлагане и насрочихме дата и час - 28 септември от 14 часа", разказва Бобева.

Предната вечер пишат лозунги и въртят телефони.

"Ние работехме като технически ръководители в "Паркстрой" и имахме контакт с много фабрики, а това ни беше от полза. На 28 септември утринта всички заводи в града бяха затворени - на работещите им беше забранено да излизат по каквато и да е причина. Предупредиха ни да не бъдем на площада, но решихме, че сме отговорни за хората, които сме поканили да излязат с нас. Сутринта, когато тръгвахме, се обърнахме към колегите си: няма да се сърдим, ако някой не дойде. Всички до един бяха на площада. Само нашите работници да бяха, пак щеше да се получи", казва Бобева.

Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората. Заедно с тогавашния първи секретар на ОК на БКП Петър Петров той излиза пред протестиращите и с типичните за партийната риторика клишета се опитва да ги успокои, че партията и правителството правят всичко за решаване на проблема.

Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Това събитие, което далеч предхожда 10 ноември и определено може да се приеме като "началото на края" на тоталитарния режим.

През 2014 г. шестте организаторки на протеста - Дора Бобева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова и Вяра Георгиева бяха удостоени с орден "За гражданска заслуга"- първа степен.

ИЗБРАНО