Православната църква почита днес паметта на Светите седмочисленици. Това са просветителите на славянския народ - Светите равноапостоли Кирил и Методий, и техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Църквата е отредила този ден за общото им почитане, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен празник.

Оценила по достойнство делото на просветителите, Църквата определя общ ден за почитането им, с което засвидетелства своята признателност. Светите братя и техните ученици извеждат славянските народи от мрака на езичеството и на религиозното неведение, а особено ценна е тяхната книжовна и проповедническа дейност.

Първи е починал Свети Кирил в Рим - на 14 февруари 869 г. След него, на 6 април 885 г. в моравския град Велеград, е починал брат му Свети Методий, който преди смъртта си е определил за свой заместник ученика си - Горазд. Още в същата година на Методиевата смърт немците прогонили от Моравия и Панония всички проповедници на славянската реч. Изгонените намерили добър прием в славянска България. Навярно и Свети Горазд не могъл да остане в своята родина и последвал събратята си в братската страна.

Върху попрището на българското просвещение най-малко се потрудил Свети Ангеларий, тъй като починал след пристигането си и бил погребан навярно в тогавашната българска столица Плиска. Сега гробът му е неизвестен. През 910 г. починал и Свети Наум в изградения от него манастир край Охрид, където мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това извършат чудеса. Трудно е да се каже в коя част на България са се трудили Свети Горазд и Свети Сава.

Последен е починал Свети Климент Охридски - на 27 юли 916 г. Прието е неговата лична памет да бъде празнувана на 25 ноември, а в деня на неговата кончина - 27 юли, да се чества паметта на всички Свети седмочисленици.