Месец преди празника на баба Марта, търговци в страната вече продават първите мартеници за тази година. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. С годините все повече търговци промениха виждането за този символ и на пазара се появиха най-различни разновидности.

В народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта

Снимка: БТА

Превърнало се в традиция, първите казанлъшки търговци на мартеници също заеха място на казанлъшкия площад.

Маренички в Пловдив

Снимка: БТА

На щендерите могат да се видят окичени най-различни мартеници. С пискюли, с мъниста, гривнички, за закачане, дори и по-масивни за офиса, дома или автомобила. Тенденциите сред мартениците не се променят. А търговците са приготвили различни модели за всеки вкус и джоб. Цените варират от 50, 60, 70 стотинки до 2-3 лв. и отгоре.

Мартенички в Пловдив

Снимка: БТА

Красивите червено-бели украшения създават настроение за идващата пролет, а и февруарските температури към момента са неразличими от пролетните.

Мартеницата се носи или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Тя може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Снимка: БТА

Снимки: PxHere, ДИРБГ, iStock by Getty Images/Guliver Photos

Народното поверие

В народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На този ден всеки трябва да закичи себе си и близките си с мартеничка, за да омилостиви Баба Марта - митичен персонаж от българския фолклор с непредвидим характер, сестра на двамата люти братя Голям Сечко и Малък Сечко.

На мартениците се приписва магическата сила да предпазват от "лошотията", най-вече от болести и уроки.

Легенди за мартеницата

Колко древна е тази българска традиция и откъде точно произлиза, едва ли някой може да каже със сигурност. 

Според стара легенда червено-бели преплетени конци връзвали още траките по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието между белия и червения конец означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

Легенди от по-ново време свързват мартеницата с прабългарите. Когато хан Аспарух стигнал до Дунавската равнина, бил омагьосан от нейната красота. Той избрал това място, за да запали огромен огън, защото древните българи вярвали, че около огъня бог Тангра избирал кого да покровителства. Започнал празник, ала ханът не бил весел - нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ край река Волга, а по стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове и да благодари на Тангра. Но изведнъж до хана долетяла лястовичка, към крака на която с бял конец била привързана китка - подарък от неговата сестра Хуба. По време на дългия си полет птичката била ранена и част от белия конец била обагрена с кръвта й.

Хан Аспарух взел стръкчето билка и го поднесъл в дар на бог Тангра. А бяло-червения конец запазил, вярвайки, че ще му донесе здраве и щастие.