Пламен Димитров: Обмислят се общи протестни действия на КНСБ и КТ "Подкрепа"

От синдиката настояват за стартиране през 2023 г. на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер

19:56 | 6 октомври 2022 | Редактор : Калина Петрова 16 2939 Снимка: БТА

Медицински работници и работещи в културни и образователни институции в Благоевград се включиха в протестната кампания на КНСБ, която е под надслов "Да защитим доходите от инфлацията".

Основната причина за протеста е да се чуе какво искат хората на труда на фона на цени, инфлация и в навечерието на тежка зима, която, вече виждаме всички, сякаш е неизбежна, каза пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България има четири решения, които са спешни и трябва да бъдат взети. Правителство в България винаги има, невинаги има парламент и докато има парламент, независимо как ще се развие политическата криза, ние искаме тези четири неща да бъдат гарантирани, посочи той.

Снимка: БТА

Необходимо е решение за доходите на тези, на които плаща правителството, които следва да бъдат компенсирани с размера на обявената от Националния статистически институт инфлация и гарантиране на енергийните компенсации и през зимните месеци. КНСБ поставя и въпроса за нуждата от газови компенсации и тяхното гарантиране, както и разширяване и удвояване на енергийните помощи за бедните. Това са четири спешни и важни решения и не подлежат на пазарлък, независимо кой управлява България, посочи Димитров.

Днес следобед е приключило съвместно заседание на националните стачни комитети на КНСБ и КТ "Подкрепа", обмислят се общи действия, които през следващата седмица вероятно ще бъдат обявени от Пламен Димитров и от президента на КТ "Подкрепа" инж. Димитър Манолов. "Ножът не е дървен да кажа отсега и това не е акцията, която ще видят от нас, това са само началните ни акорди, за да алармираме, че положението става нетърпимо", заяви още президентът на КНСБ.

Снимка: БТА

Във връзка с приетата от европейския парламент директива за минималната работна заплата, размерът на минималната работа заплата у нас и реакцията на бизнеса, Пламен Димитров каза, че големият и разумен бизнес не е против увеличение на минималната работна заплата и получават неговата подкрепа. "Аз съм умерен оптимист, че разумният и отговорният бизнес разбира поради простата причина, че вече няма хора на пазара на труда, никой не иска да работи за тия смешни пари, но все по-малко стават и българите, които остават в България, което е тежкият резултат от подобно поведение", каза още Димитров.

Припомняме, че националната протестна акция на КНСБ започна на 19 септември от т.нар. Триъгълник на властта.

КНСБ изготви своя Меморандум за социално-икономическо развитие на страната през следващите четири години. Заложеното в меморандума беше част от дискусиите на Конфедерацията с партиите преди изборите.

Сред исканията на синдиката са ръст на минималната заплата от 710 лв. на 850 лв. от 01.01.2023 г. Това ще позволи минималната заплата да бъде минимум 50% от средната за полугодието на 2022 г., което е заложено и в евродирективата, припомнят от синдиката.

Увеличение на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране с минимум 12,5%. За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15%, настояват от КНСБ.

Въвеждане на необлагаем минимум равен на минималната работна заплата, което ще стимулира потреблението и намали неравенствата; осигуряване на средства за предучилищното и училищното образование в размер на не по-малко от 5% от БВП, искат още от КНСБ.

От синдиката настояват за стартиране през 2023 г. на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер.

ИЗБРАНО