Дебитът на минералния извор в центъра на София, който захранва Централната баня, е намалял с над 36%. И реално водата вече е недостатъчна, за да се ползва банята като балнеоцентър. Според експерти причината е пернишкото земетресение през 2012 г. Трусът бе със сила 5,6 по Рихтер и разтресе сериозно и столицата, съобщава в. "24 часа".

Бившият женски басейн в северното крило на банята Намалелият дебит ограничава мащабното използване на минералната вода за лечебни и спа цели, така че да остава достатъчно количество и за свободно наливане от гражданите. Това става ясно от анализ на двата варианта за бъдещето на северното и източното крило на сградата на Централна минерална баня, която е културна ценност. Той бе разгледан от комисията по култура и образование към СОС в понеделник. На заседанието в банята обаче присъстваха само общинарите от ГЕРБ и Стефан Марков от ДБГ.

По тавана на помещенията в северното крило има огромни пукнатини През 2006 г. дебитът на водата е бил 19 л в сек, докато при балнеоложка оценка от 2014 г. е установено, че е намалял на 12 л в сек. Сега 8 л от тях отиват в 44 чешми за свободно наливане от гражданите, което задължително трябва да бъде осигурено по закон. Така остават 4 л, които обаче ще са недостатъчни за спа център, който да бъде направен в северното крило на банята. За него са нужни поне 25 л в сек, твърди анализът.

"Разбира се, може да се използва и филтрирана чешмяна вода, но тогава това няма да е точно балнеоложки център", обясни столичният зам.кмет по култура и образование доц. Тодор Чобанов.

Освен това изграждането на спа комплекс поставя и под въпрос свободното наливане на вода от чешмите.

В продължение на 10 г. общината се опитваше да намери инвеститор за балнеоцентър. Бяха пуснати 2 процедури за концесия. При последния опит дори бяха купени 4 комплекта за участие, но инвеститори така и не се появиха и процедурата бе спряна през 2017 г., припомня анализът.

Северното и източното крило на банята са в много тежко състояние и се рушат. Според експерти корозията и течовете "поставят сградата в риск", а укрепващите ѝ елементи са "на ръба на сигурността".

9 млн. лв. ще са нужни само за укрепване на банята, ако бъде избран вариантът да се направи спа център, посочва анализът. Още по 1,9 млн. лв. на година щели да бъдат експлоатационните разходи. Проблем да се появи потенциален инвеститор е и липсата на паркоместа, а носенето на сакове и големи чанти в градския транспорт едва ли ще привлече клиенти, твърди Чобанов.

В анализа са описани примери с подобни комплекси в Италия, Австрия, Германия, Унгария и др. Всички те били в паркове, с хотели наблизо, паркинги и поне 6000 кв. м площ. А средната най-ниска цена на посетител била 20-25 евро.

Друг риск за спа център бил, че при строителство на сграда можело да се прекъсне пътят на водата и тя да се замърси.

Вторият обсъждан вариант за северното крило е в него да се разшири музеят на София. От 2015 г. той е в реновираната част на банята. Общината е готова с идеен проект на арх. Станислав Константинов. Той предвижда бившият мъжки басейн да стане театрална зала с 250 места, а женският - музикална със 150 места. Отделно ще има специална зала за минералната вода и други, в които да бъде показана по-голяма част от колекцията на музея, която има над 120 000 експоната.

Предвиждат се детски ателиета, а пространството под комина да се превърне в наблюдателница с кафене в основата. Идеята на общината е да осигури 85% от нужните средства за реновиране на сградата по Оперативна програма "Региони в растеж".

"В момента в музея сме показали само 1 от 14-те царски каляски, които имаме. В експозицията липсват цели периоди от историята поради липсата на място", обясни Чобанов.

Посетителите на музея от близо 42 000 през 2015 г. през тази вече са 70 000, което показва, че интересът към експонатите се увеличава, твърди той.

По покана на шефката на комисията по образование и култура в СОС Малина Едрева, която е и зам.-председател на групата на ЕНП в Комитета на регионите, през януари в София ще дойдат европейски специалисти по използване на термална вода. "Ще поканя колеги от Комитета на регионите от Будапеща и големи италиански градове, за да проучим техния опит и да чуем тяхното мнение", обясни Едрева.