Смъртността сред болните от COVID-19 е висока, но ако сте само заразен, тя е много ниска, обяви пред БНТ професорът математик Михаил Константинов, който е председател на "Информационно обслужване".

"И у нас, а и по света, броят на заразените расте. И то расте твърде бързо напоследък. Обаче броят на починалите на ден силно намалява. В Европа най-високата смъртност на ден беше 5000 европейци преди месеци, напоследък е около 300. Пандемията навлиза в нова фаза - все повече и повече се заразяваме и все по-малко, и по-малко умираме. Тоест ние свикнахме с вируса", допълни той.

Относно спекулациите, че пациентите не умират от COVID-19, а от съпътстващите им заболявания, Константинов отговори така: "От СПИН никой не умира. Иначе 30 млн. са починали по света от тази болест, но те не са умрели точно от СПИН, а от това, че в техния организъм е нахлул някакъв вирус, не е срещнал имунна бариера и човека е умрял от... нещо си".

По думите му България води срещу света с 2:1 в битката с коронавируса. На Европа с почти 5:1, а на развитите западни държави от 10 до 15:1.

"Въпреки увеличените случаи последните дни, България продължава да е една от страните отличници. Сравненията са само на база заразени на глава от населението", пресметна проф. Константинов.

Според него броят на българите, които са срещнали вируса, но не са болни, е около 5%. Толкова, колкото е по света, а и в Европа.

"Но заразен в никакъв случай не означава болен", настоя отново математикът. По думите му у нас има стотици организации и няколко хиляди души, които могат да вкарват данни в Единния информационен портал, който обобщава и публикува данните за новозаразените, тестваните, починалите от коварната болест.

Дали обаче данните могат да се манипулират?

"Преди известно време у нас имаше едни забравени смъртни случаи. Една голяма държава, като Франция, в един ден обяви 1500 възкръснали хора, не умрели. След като те си позволяват такова нещо, ясно е че такива неща се случват, но това не е грешка на системата, а просто подаваните данни не са достатъчно добре проверени. Когато се работеше, особено в началото, под напрежение, не получавахме много коректни данни данни от болниците. Може, разбира се, да се подадат фалшиви данни, но това веднага ще стане ясно, защото оставя следа – всеки вкарва данни в системата само с електронен подпис", аргументира се Михаил Константинов.