Откриха високи концентрации от микропластмаса по Южното Черноморие

В седиментите на плажовете "Златна рибка", "Градина" и "Червенка" между градовете Созопол и Черноморец е между 2 и 4 пъти по-висока, отколкото в други части на морския басейн

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Откриха високи концентрации от микропластмаса по Южното Черноморие

14:55 | 28 ноември 2024 | Редактор : Лилия Чалева 3 3279 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие - в района на Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос, съобщава в. "Аз-буки".

Изданието разговаря с докторант Никола Бобчев - един от съавторите на публикация, излязла в международното списание Marine Pollution Bulletin (IF 5.3). Бобчев и други негови колеги от Лабораторията по морска екология (Созопол) - гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов са авторите на изследването. Лабораторията им е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Статията представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море.

"За целите на изследването бяха взети проби от седиментите от плажове до Созопол - т.е. до урбанизирана територия. Втората е в близост до река - устието на Ропотамо. Третата зона е изцяло без човешка намеса и е при Маслен нос, където няма опасност от потенциално замърсяване", разказва Никола Бобчев.

Освен тях са взети седименти и от морското дъно на различна дълбочина - между 4-6 м в плитката част, както и между 20-25 м в дълбоката. Целта на проучването е да се сравни какво е замърсяването между тези три зони.

В близост до урбанизираните територии учените установяват доста голямо замърсяване с микропластмаса. В Созополския залив частиците на плажа са около 400 за кг пясък, а на морското дъно са около 800 - т.е. двойно повече. Най-често срещани са влакната, съставляващи 72,3% от микропластмасата на брега и 91,7% от микропластмасата на морското дъно; 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.

"Има съществена разлика в замърсяването на урбанизираната зона край Созопол, тази до устието на Ропотамо и до Маслен нос", казва Никола Бобчев.

Това е интересно, понеже на теория реките са основен източник за замърсяване с пластмаси и микропластмаса. Но в този случай замърсяването край реката е по-малко от това около Созопол, който е популярна туристическа дестинация. В урбанизираните територии има множество различни дейности. В близост до Созопол има аквакултури, има рибарски дейности, там е пристанището.

Рибарството и аквакултурите са едни от възможните източници на замърсяване. Освен това в Созопол и близо до него има много туристически обекти, които също замърсяват - например плажа през летния сезон, а и след него. Това спомага за деградацията и разпадането на тези по-големи пластмасови обекти на по-малки частици, които могат да попаднат в морето или да останат на плажа.

Друг тип замърсяване идва от непречистените води.

До 2016 г. в южната част на Созополския залив се вливат непречистени води. След 2016 г. в действие влиза пречиствателната станция на града. До нейното пускане в действие непречистените води са акумулирали много голямо количество микропластмаси в седиментите, които по този начин се явяват като резервоар за този отпадъчен продукт.

И тя остава в седиментите на морското дъно за много дълъг период. Картите, които учените правят в хода на проучването, показват много голямо замърсяване близо до тази тръба, където са се изливали непречистените води.

На плажа край р. Ропотамо са установени 200 частици в килограм пясък. А на морското дъно са 400 частици на килограм пясък. Съпоставено със Созопол, замърсяването е наполовина по-малко.

В момента учените се опитват да разширят проучването и да сравнят данните с тези от други точки, от които са взети проби. Има например взети проби в близост до границата между България и Турция край Резово, където почти липсва урбанизация. Там замърсяването е наполовина по-малко от това при Ропотамо. В бъдеще основна цел на изследователския екип ще бъде да разшири периметъра на проучванията, за да се види реално каква е ролята на реките. Резултатите до момента показват, че в сравнение с урбанизираната зона реката има по-малка роля. Но може да се окаже на практика, че замърсяването там също е голямо.

Концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете "Златна рибка", "Градина" и "Червенка" между градовете Созопол и Черноморец е между 2 и 4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море. Докато тази в неурбанизираните и слабо урбанизираните зони е сходна с проучвания от Черно море и други европейски морета.

Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море, Балтийско море, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф.

Целият материал по темата може да прочетете в новия брой на "Аз-буки"

ИЗБРАНО