Откакто COVID-19 беше обявен за пандемия през март 2020 г., болестта е причинила смъртта на повече от 6 милиона души унищожи безброй поминъци и постави на колене световната икономика. Кризата, предизвикана от пандемията особено силно се е отразила на жените и момичетата, които по време на многобройните локдауни често са ставали жертви на насилие, гласи доклад на ООН, озаглавен "Отговорът на управляващите на COVID-19. Уроците за равноправието на половете в един свят в смут". Той се фокусира върху три основни области на политиката, които са били са сериозно засегнати от пандемията: насилие срещу жените и момичетата, икономическото положение на жените, сигурност и неплатени грижи.

След началото на пандемията 23% от жените казват, че конфликтите в домакинството са зачестили, 48% съобщават, че са са преживели насилие или познават жена, която е преживяла 54 % споделят, че се чувстват по-несигурни, когато са навън сами през нощта.

С превръщането на здравната криза в пълномащабна икономическа рецесия, жените понесоха основната й тежест на работните места и се сблъскаха с ограничаване на икономическата самостоятелност, а рискът от бедност се увеличи.

Оказва се, че минимална част от финансирането за борба с последствията на пандемията от COVID-19 е била насочена за справяне с насилието срещу жени и момичета, което се разрасна по време на пандемията, гласят изводите в доклада, базиран на данни на ООН Жени - специализираната агенция, чийто фокус са правата на жените и равенство между половете.

Проучването е установило, че само 0,0002% от $ 26,7 трилиона, насочени за финансиране на борбата с коронавируса в световен мащаб, са отишли за борба с насилието, което се е засилило през първата година на локдауна, тъй като жертвите оставали в капан вкъщи със своите насилници.

Съществува и друг, не по-малко сериозен проблем. Икономическият ръст в световен мащаб започна да се възстановява през 2021 г., като тук начело бяха няколко икономики с високи доходи, които успяха да отделят огромни суми за фискални стимули и са осигурили пълен достъп до ваксини, но дори и там още не са възстановени работните места на жените все още не са възстановени до нивата отпреди пандемията.

Докато здравните системи на различните държави се бореха с огромния наплив на болни, бяха ликвидирани много работни места, бяха затворени училища и детски градини и много жени са били принудени да оставят работните си места и да се грижат за семействата си или близки общности, често за сметка на собствените си психическо и физическо здраве.

Загубата на работни места беше особено остра в секторите на услугите, включително търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството, туризъм и грижи, където жените, особено младите жени, са много силно представени. Загубата на работни места от страна на жените доведе и до ограничаване на финансовата им независимост.

През 2020 г. жените са загубили 46,6 млн. работни места в световен мащаб, което представлява загуба на 3,6 % в сравнение с 2,9 за мъжете.

Последователните вълни от COVID-19 продължиха да ограничават възможността на жените да водят пълноценен живот, като тук се оказва, че съществува и неравенство между групите жени въз основа на, социално положение, раса, доходи и т.н. - разпространението и въздействието на вируса във всяка група е различно.

Констатациите в доклада са особено важни за време, когато светът е обхванат от многобройни и взаимосвързани кризи (последствията от пандемията и геополитическите сътресения като руската инвазия в Украйна), които причиняват огромни човешки страдания и дългосрочна системна нестабилност. Като тук особено внимание следва да се обърне на страните с ниски доходи, които са силно засегнати и са особено зависими от вноса на храни и горива, от прекъсването на веригите за доставки и нарастващия инфлационен натиск, а това изостря чувството за несигурност, която от своя страна особено негативно се отразява на жените и момичетата.

Реакцията по време на кризи никога не е неутрална по отношение на пола и пандемията COVID-19 не прави изключение. Жените и и момичетата понесоха основната тежест на икономическите и социалните последици от пандемията, защото те още преди нея са били неравнопоставени в икономиките и обществата, гласят изводите на доклада.