Образът на ЕС в очите на българите е стабилен, но и застрашен

Около 2/5 не смятат демокрацията за подходяща форма на управление в криза като настоящата

15:30 | 18 юни 2020 | Редактор : Лилия Чалева 11 863 Снимка: "Галъп"

Образът на ЕС в очите на българите е стабилен, но и застрашен, голямата заплаха е не коронавирусът, а липсата на информация.

Извънредна обстановка

Това показва изследване на "Галъп", направено по поръчка на фондацията "Конрад Аденауер", в периода между 27 май и 2 юни сред 1000 пълнолетни българи, представително за населението на страната.

Упованието на българите в ЕС остава стабилно, кризата не е създала сериозна щета по обобщения образ на Съюза, коментират анализаторите. Информираността по темите от европейския дневен ред обаче е недостатъчно висока, а отдалечеността не благоприятства доверието, отбелязват те. Не липсват и други предизвикателства, които може би са се обострили във времената, когато националните държави бяха призвани да вземат различаващи се решения, отчитат те. Видимо е инстинктивното желание за помощ спрямо "обикновения човек". Видимо е също автоматичното приемане на всякакви финансови мерки за справяне с кризата, констатират от "Галъп".

Мнозина българи не се чувстват достатъчно информирани за мерките, взети от Европейския съюз в хода на кризата с коронавируса, за да се овладеят последиците за обществото и икономиката, обобщава ръководителят на фондацията "Конрад Аденауер" за България Торстен Гайслер. В резултат на това одобрението за мерките на ЕС е високо, но като че ли е по-ниско от обичайното в България, а това представлява голямо предизвикателство за образа на ЕС у нас, смята той.

Все пак българите в голямото си мнозинство остават проевропейски настроени: почти 2/3 смятат, че ЕС е необходим особено и в тази криза. Твърдите привърженици на демокрацията продължават да са мнозинство, но буди тревога, че около 2/5 от анкетираните не смятат демокрацията за подходяща форма на управление в криза като настоящата, отбелязва Гайслер. Явно в кризата е доста силно изразено желанието за "силен лидер", въпреки че българската демокрация досега се справя сравнително добре със ситуацията, коментира той.

Според него и в България се наблюдава "парадоксът на превенцията" - тъй като броят на заразените и починалите е относително нисък, мнозина считат, че някои от предпазните мерки вече не са необходими. Само че вирусът и в България все още не е победен, предупреждава Торстен Гайслер.

Данните показват, че най-отчетливо мнозинство от близо една трета определя себе си по-скоро в средата по скала от 1 до 5, където 1 е добра информираност, а 5 е слаба информираност. Най-неинформирани изглеждат най-младите.

На този фон отношението на българите към действията на ЕС в кризата е по-сдържано в сравнение с обичайните подчертано позитивни нагласи към Съюза: повече от една трета остават в "междинната" опция по петобална скала, а позитивни и негативни оценки са с почти равни дялове. Колкото по-информиран е респондентът, толкова повече е склонен да одобри действията на ЕС.

Анкетираните са помолени и да определят кое измежду две провокативни твърдения е по-близо до тяхното мислене. Например, близо две трети от запитаните възприемат тезата "Ситуации като тази с коронавируса показват, че ЕС е нужен". Повече от една четвърт пък избират алтернативната опция "Ситуации като тази показват, че от Европейския съюз няма полза". Останалите застават на неутрална позиция.

Не така лесен се е оказал изборът между други две твърдения - "Най-ефективно би било Европейският съюз да действа обединено в борбата срещу заразата" и "Най-ефективно би било България да следва своята собствена воля в борбата срещу заразата". 51 на сто са на първото мнение, но 46 процента са на другото.

"Най-важно е да се погрижиш първо за себе си и своето семейство" избират 19 процента. 75 на сто смятат, че "най-важното в момента е всички да сме солидарни и да си помагаме". Останалите не могат да отговорят. 81 на сто предпочитат опцията "ограничаването на епидемията от коронавирус е отговорност на всеки отделен гражданин". 8 на сто са на мнение, че "ограничаването на епидемията от коронавирус е отговорност на властта". Останалите се колебаят.

Категорично е усещането, че фалшивите новини стават повече в ситуацията около коронавируса - 68 на сто смятат така, срещу 23 процента, които са на обратното мнение. Когато става дума за очакваното икономическо отражение на кризата, най-осезаеми натрупвания са налице при опцията "Ще бъде сериозно и дълго".

78 процента определят ситуацията в страната като по-скоро спокойна. С новите огнища на вируса обаче това успокояване може да се окаже и преждевременно, предупреждават анализаторите. 19 на сто оценяват ситуацията у нас като по-скоро тревожна, 3 процента не могат да отговорят.

ИЗБРАНО