Учени от Националния природонаучен музей при БАН, от Природонаучния музей в Словения и от Зоологическия институт "Александър Кьонинг" в Германия съобщават за нов вид бозайник, описан от българска находка в статия за списанието Bonn zoological Bulletin. Това съобщи пресцентърът на БАН.

Бозайниците в Европа се изучават повече от 300 години и заедно с птиците се смятат за едни от най-добре проучените. Всяка година зоолозите откриват и описват нов вид бозайник, предимно дребни бозайници /насекомоядни и гризачи/ от трудно достъпни и слабо проучени места в Южна Америка и югоизточна Азия. Изненадващо за всички се оказа, че все още има такива места дори в Европа, посочват от БАН.

И информират, че международен екип от учени, с участието на д-р Недко Недялков, е съобщил, че в горите на Странджа планина живее нов и неизвестен за науката вид бозайник - къртицата Talpa martinorum. Досега се смяташе, че в България се срeщат два вида къртици - обикновена /Talpa europaea/ и черноморска сляпа къртица (Talpa levantis), като първият вид е широко разпространен и се среща из цялата страна, а вторият беше известен само от района на Странджа. Черноморската къртица е установена сравнително неотдавна за нашата страна /1991 г./ и от биогеографска гледна точка изглежда логично това да е точно видът Talpa levantis, обитаващ планините около Черно море. Двата вида външно много си приличат и са трудно различими дори за специалист без апаратура. Черноморската къртица е малко по-дребна и клепачите при нея са сраснали, за разлика от европейската, поясняват учените.

След проучвания и сравнения /морфологични и генетични/ с всички къртици, срещащи се в Европа и региона, е установено, че слепите къртици от нашето Черноморие не принадлежат към нито един от известните видове, поради което е описан нов вид, наименуван Talpa martinorum.

Към момента е установено, че новият вид се среща само в югоизточната част на Балканския полуостров, като следва плътно очертанията на Странджа планина - у нас и в Турция. Почти нищо не се знае за биологията на новия вид, което ще бъде предмет на бъдещи проучвания, информират от БАН.