Неподвижна жена има нужда от помощ, за да ходи на хемодиализа

За пари никога не съм се молила и няма и да се моля, казва младата жена

10:26 | 9 август 2019 | Редактор : Лилия Чалева 18 1846 Снимка: NOVA скрийншот

35-годишната Цветелина Петрова от Варна се нуждае не от пари, а от труд. Тя е на хемодиализа от 13 години. Скоро чупи двата си крака и остава абсолютно неподвижна. А домът й - прилича на спасителна площадка. "Когато човек няма здраве, няма нищо", казва тя.

Цветелина е само на 35. Последните 13 години ходи на хемодиализа. "Преди 13 години работех. Започнах да се подувам, помислих, че напълнявам, но дефакто съм се пълнила с течност и по-точно - с вода", разказва тя.

Цветелина няма голямо семейство. Живее с вуйчо си. Той я гледа и й помага. Когато него го няма, помощ получава от съседите. "Каза, че трябва да ме черпи, тъй като аз с каквото мога помагам. Казах й, че когато оздравее, тогава ще ме черпи колкото иск", казва съседката на Цветелина Пенка Желева, която й помага.

До оздравяването обаче има път, но крачките за момента са невъзможни. Преди два месеца Цветелина чупи и двата си крака.

"Станах сутринта, отидох до банята, исках да се измия и както бях права и единият ми крак изчатка горе, счупил се е, исках да се подпра на кофите и да се преместя, залитнах и паднах върху другия и той се счупи", разказва тя.

Оттогава е на легло.

"Имам само един телевизор и един телефон. Друго нямам", споделя Цветелина.

Няма и избор. Без хемодиализа не може. Досега транспортът й е бил осигурен, но след като чупи краката си и не може да стои, се налага да използва частна линейка. 3 пъти в седмицата, като всеки път плаща по 70 лева.

"От болницата ми предлагат линейка, но няма кой да ме качва и кой да ме сваля", казва тя.

След като я качат на носилката, извеждат Цветелина през прозореца. Така била обездвижена и предвижването било безболезнено. "Плащам си, но не изпитвам болки", казва тя.

Така през ден Цветелина ходи на хемодиализа. Казали й, че дори да има донор, няма да издържи операция с пълна упойка, затова тя знае, че ще е така доживот.

Уморила се е от обстоятелствата, не от живота. Преди 2 години заради влага с вуйчо й започнали ремонт. Набавили повечето материали, но закъсали с парите, а след това счупила краката си и така ремонтът и до днес не е направен. Затова сега търсят хора, които могат да помогнат. С работа.

"За пари никога не съм се молила и няма и да се моля. Доколкото можем с нашите мижитурни средства се справяме", казва Цветелина.

Тя взима 140 лева пенсия. Точно колкото й струва транспорта за два дни хемодиализа. Другото покрива вуйчо й, който се занимава със строителство. Но няма време да строи у дома, защото парите при тях са нужни. Заради живота.

"Може и да нямаме, но съм щастлива. Надявам се дори да се оправя и пак да мога да ходя. Само това ме натъжава, че не мога да вървя. Надявам се да се изправя. Може пак с бастуна да съм, но поне да съм права. Искам поне да мога да седна. Опитвам се но, не мога", казва тя.

ИЗБРАНО